Сметна палата
На снимката: Конференция на Сметната палата – одит на средствата от ЕС, 2013 г., председател на одитната институция е Валери Димитров

Близо 50% от одитираните разходи на държавата в периода 1998-2015  могат да се определят като „провал”.

Около 25% от останалите средства са похарчени по-скоро успешно, другата четвърт – не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории.

Изводите са на Института за пазарна икономика (ИПИ) в доклад „Успехите и провалите на българските правителства 1998-2015”. Той анализира работата на централната администрация на база одитните доклади на Сметната палата на Република България.

Сметна палата
На снимката: Конференция на Сметната палата – одит на средствата от ЕС, 2013 г.

Изследването обхваща всички публикувани одитни доклади до началото на 2017 г., общо 901, които документират фактите и експертната оценка за  работата на администрацията и преценяват разходи за 134 млрд. лв. публични средства за период от 18 години.

Като цяло „снимката” на работата на администрацията по официалните одитни доклади изглежда така:

  • 384 случая на „провал” (възлизащи на 65,2 млрд. лв.)
  • 225 случая на „успех” (възлизащи на 32,4 млрд. лв.)
  • 292 „некласифицирани”случая (възлизащи на 35,9 млрд. лв.)

Одитът на Сметната палата на държавата показва, че близо половината от одитираните разходи на държавата в периода 1998-2015 г. се оказват критично нерационални, провал.

 

Сметна палата

Изводът на икономистите е, че е налице доказано и от Сметната палата (в  901 одитни доклада) системно проявявано нехайство от страна на изпълнителната власт към парите на данъкоплатците.

В близо 1/2 от одитираните програми, проекти и разходи, държавата е лош стопанин. Харчи неикономично и работи неефективно. В същото време иззема и преразпределя огромен ресурс. Изводът: колкото повече държавата харчи, толкова повече губят гражданите и бизнеса.

Особено притеснява трендът – делът на провалите „държи трайно ниво”, не намалява през последните близо 20 години.

Според данните от докладите, неизменно в годините на парламентарни избори, делът на провалите се увеличава. Икономическите експерти сигнализират, че харченето става по-неконтролируемо преди всеки вот за Народно събрание и всяко правителство в такава ситуация, е по-склонно да „развърже” кесията.

министерски съвет

Прегледът на одитите показва още, че периодите на политическа криза в страната също са особено рискови. Голяма част от последните анализирани доклади обхващат точно такъв кризисен период – политическата криза в държавата 2013 -2014-а, когато правителствата и отговорните лица за всяка програма и дейност се променят често.

По-големите програми дори не могат да започнат и да приключат при едни и същи управляващи. От голяма част от докладите на Сметната палата личи ясно проблемът: има голямо размиване на отговорностите, безотчетност на резултатите, макар и парите обикновено да „се харчат по план”, констатират от ИПИ.

Едни и същи основни слабости имат всички администрации, правителства.

Недостиг на административен капацитет, вкл. липса на експертиза и лошо управление, липса на средства и външни фактори, отчитат критично почти всички одитни доклади на Сметната палата.

Висок е процентът на констатациите за незаинтересованост към управлението на публичния ресурс, както и на доказаните умишлени злоупотреби.

Основните проявления на провала, според анализа на ИПИ, са:

  • Размиване на отговорностите при различни нива на изпълнение;
  • Опорочени обществени поръчки;
  • Лошо управление на имуществото;
  • Липса на ясни цели и индикатори, показващи постигането им;
  • Неикономично харчене.

Пълният текст на изследването е достъпен ТУК

***

В настоящото изследване не се обсъжда дали дадена програма е излишна или дадена структура е ненужна, обсъжда се само изпълнението на целите на програмите и структурите така, както са зададени от самата администрация.

Пълната база данни на изследването „Успехите и провалите на българските правителства 1998 – 2015“ е съставена от прегледаните доклади на Сметната палата (901 броя), подредена е по ведомства и съдържа информация за всяка дейност, периода на одита, пълната сума и причините за категоризирането, уточняват от ИПИ.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук