Досегашният финансов министър на Германия Волфганг Шойбле поема по нов професионален път. 75-годишният политик от управляващата Християндемократическа партия на Ангела Меркел сега ще поеме ролята на председател на Бундестага, където ще се изправи пред нелеката позиция на балансьор на един от най-фрагментираните германски парламенти, в който ще участват шест партии с крайно различни идеологии. Шойбле е спорна фигура в Европа, въпреки проевропейския си имидж в Германия. Причината е неговата непреклонна позиция по отношение на политиките на остеритет в страните от еврозоната и особено в Гърция след дълговата криза там.
Шойбле даде едно от последните си интервюта, преди да поеме новия си пост, пред „Файненшъл таймс”.
Кое нещото, с което най-много се гордеете, от свършеното като член на еврогрупата?
Не бих използвал думата „гордост”. Но много се радвам, че въпреки скептицизмът на много хора, успяхме да стабилизираме еврото. Не беше лесно. Имаше критични моменти. В момента сме в добра фаза и мисля, че това показва нашия стремеж към адекватна и успешна политика.
Има ли нещо, за което съжалявате, като погледнете назад?
Ако говорим за моя живот, бих казал, че съжалявам за едно свое качество – много съм нетърпелив. Що се отнася за работата ми – щях да се радвам, ако бяхме направили еврото по-силно, по-рано, използвайки институционалния прогрес. Но политиците трябва да се справят с реалността. Нямахме мнозинството, от което се нуждаехме, за да променим договореностите. Миналата седмица имах честта да се срещна с президента на Франция Еманюел Макрон. Двамата обсъдихме този проблем.
Говорихме за евентуална промяна на Договора (от Маастрихт), с който се регламентира еврозоната. И двамата обаче знаем, че това не е лесна задача. Германският конституционен съд следи за изпълнението на договореностите в ЕС изключително стриктно. Страничният ефект от този по-строг контрол, по време на кризата с еврото, беше, че Европейската централна банка трябваше да изиграе по-голяма роля за преодоляването на проблема, отколкото й се искаше.
Марио Драги винаги казва, че ЕЦБ не може да изпълнява ролята на държавите членки. Но докато те не могат сами да се справят, Банката трябва да прави, каквото може в рамките на своя ограничен мандат.
Но в крайна сметка успяхме да се справим, особено с помощта на европейските програми за стабилизиране, които предоставиха инструментите за реформи. И ако сега погледнете всяка една държава поотделно как ги прилага, ще видите, че идеята ни не е била толкова лоша.
Мислите ли, че са допуснати някакви грешки в политиката на еврозоната?
Изобщо не трябва да задавате такъв въпрос, защото ако някой политик Ви каже, че няма грешки, е идиот. Разбира се, че имаме пропуски. Няма как да не сме допуснали грешки. Винаги е било много трудно да балансираме между различните държави и да обединяваме различните народи под шапката на еднакви правила, към спасителни операции. Но в крайна сметка, всичко това допринася за европейската интеграция.
За хората по-важна е фискалната политика, например недостигът на средства за провеждането на парична политика. В Германия опитът ни е показал, че спазването на правилата, създава по-голямо доверие у институциите.
Това е причината, търсенето и потреблението в страната, както и инвестициите в Германия да са по-високи, отколкото в останалите европейски държави. Това показва, че поуките, които сме си извадили, не са грешни.
Първата ви среща в еврогрупата беше през 2009г. – какво беше вашето впечатление тогава? Гръцката криза тъкмо започваше. Имахте ли представа колко сериозна ще стане в бъдеще?
Аз не съм от хората, които си мислят, че разбират повече от останали. Бях изненадан, когато поех поста на финансов министър през 2009г. Винаги съм уважавал постигнатото от предшественика ми във времена на банкови и финансови кризи. Никога не съм се считал за голям икономист. Аз съм адвокат. Нищо вълнуващо. Английският ми език също не е особено добър.
Поради тази причина, щом отидох на тази първа среща, имах голям респект към колегите ми и проблемите им. Бях готов да се науча. Но имах и известно самочувствие, заради дългогодишния ми политически опит. Спомням си, че казах на френския си колега – по онова време това беше Кристин Лагард: „Имаш повече опит, работила си за американска фирма, имаш кариера и огромна роля във финансовия живот на Франция, но аз разбирам политиката по-добре от теб”.
Ще имам възможност да се сбогувам с колегите си, да им разкажа спомените си. Тъжно ми е, че напускам, но такъв е животът.
Важното е, че през цялото това време в еврогрупата работихме като екип. Постигнахме съгласие по много теми. Не ме разбирайте погрешно, поласкан съм, че получавам друг пост.
Колко важен е Банковият съюз за подобряване ситуацията в еврозоната?
Трябва да поздравим президента Макрон, че пое инициатива в тази посока. Трябва да се опитаме да постигнем напредък заедно. Трябва да направим еврото по-стабилно. Не става дума само за еврозоната. Целият ЕС трябва да направи повече, например, по въпросите, свързани със сигурността, обществения ред и имиграцията. Трябва да защитаваме границите си по-добре, да интегрираме дошлите по-добре.
Това ще ни позволи да стабилизираме еврото по-успешно. Правилното решение е да се опитаме да намалим рисковете за държавните бюджети, от една страна, и да стабилизираме единната валута, за да защитим банковия сектор. Това е основната причина, поради която Банковият съюз е толкова важен. За да постигнем това, трябва да получим съгласието на държавите членки. На първо място, членовете на ЕС трябва да намалят рисковете, които са поели и то до такава степен, че да можем да започнем следващите стъпки заедно.
Какво е вашето наследство?
Мисля, че политическата интеграция на Европа е най-добрият начин за реализиране на политическите ни идеи, за гражданите и за икономиката. Европейците не могат да се справят сами, но заедно можем да постигнем всичко. Затова е необходима икономическа интеграция. Нуждаем се от единната валута. Трябва да направим еврото достатъчно силно, за да работи в наша полза. Това не е невъзможно.
Какво още има да се свърши в еврозоната?
Много неща. Еврото трябва да е валутата за целия Европейски съюз. Трябва да достигнем момента, в който цялата Общност я използва. Най-важната задача в момента е да се намалят рисковете, да мислим за банковите баланси в ЕС.
Трябва да гарантираме на хората, че при евентуална нова икономическа криза, ще бъдем устойчиви. Времената няма да бъдат винаги толкова положителни, затова трябва да работим по-усилено сега, за да гарантираме стабилността после.
Освен всичко, трябва да защитим населението на ЕС от демагози, които им казват, че плащат твърде много за Европа и че би било по-добре за тях, ако плащат по-малко. Британците ни показаха колко глупаво е подобно поведение. В това отношение, те допринесоха изключително много за европейската интеграция.
Германия също не е имунизиране срещу такива процеси. Вижте какъв резултат постигна „Алтернатива за Германия” на изборите.
Защо трябва да се различаваме от останалите. „Алтернатива за Германия” получи 12,6% от гласовете. Много държави в Европа биха били щастливи, ако популистите в тях получават само 12,6 на сто.
Има още много неща да се случат и ние трябва да научим още много уроци. В едно съм убеден – Германия няма да позволи на национализма да се завърне. Хората са обезпокоени от промените в света, чувстват се несигурни, забелязват много несправедливости. Това е безспорен факт. Но няма причина да вярваме, че демокрацията и върховенството на закона в Германия са в опасност.
Трябва да продължим да доказваме, че те са най-добрите решения.
