Венецуела твърди, че разполага с повече петрол от Саудитска Арабия, но нейните граждани гладуват. Цели 93% от тях заявяват, че не могат да си позволят храна, а три четвърти са загубили тегло през изминалата година. Режимът, причиняващ тази иначе предотвратима трагедия, изповядва голяма любов към бедните.
Въпреки това неговите представители са присвоили милиарди, което прави Венецуела най-корумпираната държава в Латинска Америка, както и най-несправедливо управляваната. Това е учебникарски пример за значението на демокрацията: хората, управлявани от лоши правителства, трябва да могат да ги сменят. Това е може би причината, поради която президентът Николас Мадуро е толкова нетърпелив да задуши остатъците от демокрация във Венецуела, пише в свой анализ The Economist.
Свиканото от Мадуро Учредително събрание на 30 юли има за цел да запази неговия непопулярен режим на държавен социализъм. Това от своя страна ще доведе до отнемане на правомощията на парламента, контролиран от опозицията, и ще стопи надеждите за честни президентски избори през следващата година. Вот, който Мадуро със сигурност ще загуби, ако се проведе в условията на прозрачност.
Противниците му споделят, че последните действия ще доведат до комунизъм от кубински тип. Най-малкото, което ще последва, е провокиране на повече насилие в страна, в която улиците вече се задушават от сълзотворен газ и които са изпълнени с гилзи от полицейските пушки. При протестите, които продължават вече близо четири месеца, са загинали повече от 100 души, а стотици бяха вкарани в затвора по политически причини.
Всичко това разгневи венецуелците. Но то трябва да бъде и сигнална лампа за света.
В края на 2017г. Венецуела ще отчете петгодишен период, който ще представлява най-големият икономически колапс в модерната латиноамериканска история. Доходът на глава от населението се върна на нивата от 50-те години на миналия век.
Основната причина за това бедствие е идеологическа. Следвайки политиката на своя починал ментор Уго Чавес, Мадуро разхищава публичните финанси. Ниските цени на петрола и лошото управление означават, че той не може да плаща сметката. В отговор правителството започна да печата пари и да обвинява валутните спекуланти за последвалата инфлация, която се очаква да надхвърли 1000% тази година.
Черният курс на долара в момента е 900 пъти по-висок от официалния. Държавният контрол върху цените и национализирането на частна собственост доведоха до недостиг на храни и лекарства. При болници с ограничени доставки майчината смъртност е нараснала с 66% през миналата година. В същото време представителите на режима парадират с достъпа си до твърда валута и дефицитни стоки. Венецуела се е превърнала в предпочитан маршрут за трафик на наркотици и е залята от оръжие.
Някои леви лидери, като председателят на британските лейбъристи Джеръми Корбин, си представят, че „Боливарската революция“ на Венецуела е обещаващ експеримент за социална справедливост. Кажете това на десетките хиляди венецуелци, които са избягали в съседни държави.
Тъй като кризата се задълбочава, броят им ще нараства. Това прави от правителството на Венецуела заплаха не само за собствените си хора, но и за региона.
Какво може да се направи? Най-доброто решение би било договаряне на преходен период. Мадуро да завърши мандата си, но да уважи конституцията и парламента, да освободи политическите затворници и да гарантира, че просрочените местни избори и президентският вот догодина ще се проведат прозрачно.
Опитът за такива преговори се провали миналата година и няма никакъв знак, че Мадуро и неговите приятели ще предадат доброволно властта.
Тези, които наистина искат да спасят Венецуела, имат ограничено влияние, но това не означава, че са безпомощни. Опозицията, която в момента е раздробена и отдадена на лични амбиции, трябва да направи много повече, за да стане надеждна алтернатива на правителството. Това включва сплотеност и излъчването на един лидер. Някои опозиционери смятат, че всичко, което трябва да се направи, за да падне режимът, е да се засилят протестите. Което към момента изглежда нереално.
