На 20 юли 1944г., по време на Втората световна война, бил даден ход на операция, целяща убийството на нацисткия лидер Адолф Хитлер. Заговорът сред висшестоящите германски военни за ликвидирането на канцлера обаче бил неуспешен. Планът бил в куфарче да бъде поставена бомба, която да убие нацисткия лидер. Опитът за преврат е известен като операция „Валкирия”. Командният пункт на покушението бил „Вълчата бърлога” („Волфшанце“ е команден пункт за Източния фронт на германското командване по време на Втората световна война. Използван е от 21 юни 1941 до 20 ноември 1944 година, като тук германският фюрер Адолф Хитлер прекарвал повече от 800 дни, т.е. половината от войната. „Волфшанце“ е разположен в Източна Прусия, край днешния полски град Кентшин.)

След като разкрили предателите, нацистите, верни на Хитлер, ги убили.

ПРЕДИСТОРИЯТА

От края на 30-те години на миналия век имало многократни опити на различни групи в германската съпротива да убият Адолф Хитлер и да свалят нацистите. С течение на времето Хитлер станал все по-подозрителен и засилвал охраната си. Често променял графика си в последния момент.

операция „Валкирия”

Мъжете, стоящи зад „Заговора от юли”, били немски военни офицери, които смятали, че Хитлер води Германия към самоубийство. Затова решили да го ликвидират, организирайки държавен преврат, с убеждението, че новото правителство в Берлин ще спаси Германия от пълно унищожение.

В заговора участвали офицери от Вермахта, водени от полковник Клаус фон Щауфенберг (който загубил окото и ръката си във войната). В „заверата” се включили още Лудвиг Бек, Карл Гьорделер, Алфред Делп, Ервин фон Вицлебен, адмирал Вилхелм Канарис и много други.

ЗАГОВОРЪТ ОТ ЮЛИ: 20 ЮЛИ 1944Г.

По време на среща на 20 юли във „Вълчата бърлога”, в която участвал и Хитлер, заедно с над 20 германски офицери, Щауфенберг поставил куфарче с експлозиви под масата на нацисткия лидер. След това Щауфенберг заявил, че трябва да се обади по телефона и напуснал стаята. Волно или неволно друг офицер преместил куфарчето далеч от мястото на Хитлер. Бомбата се взривила в 12:42. Един човек загинал на място, в резултат на мощната експлозия, а други трима получили смъртоносни наранявания.

Клаус фон Щауфенберг
на снимката: Клаус фон Щауфенберг

Хитлер обаче се отървал леко – със скъсани панталони и спукано тъпанче.  До такава степен не пострадал от взрива, че следобеда на същия ден се срещнал с Бенито Мусолини и дори се разходили до мястото, където настъпил взривът.

Междувременно Щауфенберг чул експлозията и си помислил, че планът е изпълнен – тоест, Хитлер е мъртъв. Мигновено Щауфенберг тръгнал за Берлин, за да даде началото на операция „Валкирия” – план за използването на германската армия за преврат срещу нацисткия режим.

операция „Валкирия”

Въпреки това, без официално потвърждение за смъртта на Хитлер, операцията била отложена. Щом новината, че Хитлер останал жив, стигнала до ушите на бунтовниците, генерал Фридрих Фром, командир на запасната армия (който също участвал в подготвянето на преврата) решил, че по никакъв повод името му не трябва да бъде свързвано с бунтовниците. Затова предал своите другари – Щауфенберг и Олбрихт. Часове по-късно двамата били арестувани и екзекутирани.

Стотици хора, за които нацистите смятали, че имат пръст в заговора, също били арестувани, а около 200 от тях – екзекутирани.

Лудвиг Бек също бил задържан, но избрал да се самоубие. Трескоу също се самоубил, след като научил, че операция „Валкирия” се е провалила.

операция „Валкирия”

Ервин Ромел (1891-1944), много уважаван фелдмаршал, също бил свързан със заговора, затова нацистите му дали да си избере – дали да бъде изправен пред съда или да се самоубие. Той избрал второто. Ромел бил изключително уважаван, затова нацистите прикрили истинската причина за смъртта му и го погребали с държавни почести. Фром също бил екзекутиран.

РАВНОСМЕТКАТА

Вследствие на юлския преврат, Хитлер и неговите най-доверени служители засилили дори още повече военната машина на Германия. Нацисткият лидер бил сигурен, че съдбата го е пощадила.

„Избягвайки смъртта по толкова необикновен начин, сега, повече от всякога съм убеден, че голямата кауза, на която служа, ще надживее опасностите и ще има добър край”, казал Хитлер.

операция „Валкирия”

На 30 април 1945 г., малко преди Германия да се предаде на съюзниците, Хилтер се самоубил. „Вълчата бърлога”, където нацисткият лидер прекарал повече от 800 дни (между 1941г. и 1944г.) била взривена от съветската армия през януари 1945г.

КАКВО СТОИ ЗАД ОПЕРАЦИЯ „ВАЛКИРИЯ”

И до днес историците нямат единна позиция относно мотивите на въстаниците. Хитлер до голяма степен поел властта чрез демократични избори, но бързо установил диктатура, в която инакомислието не се толерирала. Стотици хиляди, възприемани за противници на режима, се озовали в затвори и концлагери, а други – директно били убивани.

Това ядосвало някаква част от подчинените, но явно не достатъчно, че да се опълчат на нацистката машина. Все пак, за целия период на управление на Хитлер, срещу него имало над 40 заговора за убийство. Най-известният сюжет от всички е операция „Валкирия”, в която ключова роля изиграл Клаус фон Щауфенберг.

операция „Валкирия”

Много от участниците в заговора през юли били висши военни офицери с аристократичен произход.

„Те често били представители на традиционния елит – най-добре образованите, с връзки в чужбина и с чувство за справедливост”, казва Роджър Мурхаус – историк, написал няколко книги за нацистка Германия.

Според него голяма част от аристокрацията по начало била против режима на нацистите.

Щауфенберг смятал Хитлер за чудовище. И все пак той се присъединил към съпротивата сравнително късно, според историците, защото бил „съблазнен от успехите на нацистката военна машина”.

Някои от заговорниците извършили ужасяващи военни престъпления. Волф-Хайнрих фон Хелдорф – полицейски началник от Берлин, бил известен с тормоза си над евреите. Артър Неб командвал мобилен отряд, избил десетки хиляди евреи. Гьорг Томас стоял зад т.нар. „План за глада”, целящ да остави милиони цивилни руснаци да умрат от глад.

Едиард Вагнер, който предоставил самолета за 20 юли 1944г. (при опита за покушение), е считан за най-лошия от всички. Историците твърдят, че на неговата сметка са записани „всякакви жестокости”, включително „гетоизацията на евреите” и „глад на съветските затворници”.

Всички те обаче никога не са имали шанс за успех, коментират историци.

източник: History.com

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!