Втората световна война е сблъсък от колосален мащаб. Битките са продължавали с месеци и са включвали милиони участници. Рядко са постигани значими победи без огромна загуба на човешки живот и материални ресурси. Все пак има някои случаи, в които малобройна група бойци са постигали изключителни неща. Използвайки предимството на изненадата, след добра подготовка и с немалка доза късмет, е било възможно за малка бойна сила да причини несъизмерими с размерите й щети.

Битката за форт Ебен-Емаел в Белгия

Планът на Хитлер за инвазия в Западна Европа предвиждал две направления – първото през Арденската гора, за да се заобиколи мощната френска отбранителна линия „Мажино“, и второто – стандартно нахлуване през белгийската граница. Успехът на плана зависел от изненадата и скоростта, но белгийският форт Ебен-Емаел, най-големият тогава в света, представлявал значимо препятствие. Бил пълен с оръдия и защитен от антитанкови ровове, с 40 метра високи и 1,5 метра дебели стени.

Такова съоръжение можело да спре цяла армия, затова германците измислили дързък и изненадващ план да го превземат с 11 безмоторни самолета и 80 бойци.

Много неща можели да се объркат. Безмоторниците не били използвани преди в бойни действия, а пилотите им трябвало ди импровизират в намирането на място за кацане в ограниченото пространство на върха на самия форт. Дори да успеят, елитните немски парашутисти в тях щели да бъдат превъзхождани от белгийските защитници в съотношение 1:10 в битката за форта.

В ранните часове на 10 май 1940 година, в полумрака, безмоторниците приближили форта. Белгийците били напълно изненадани и още преди слънцето да изгрее немските командоси се намирали вътре в укреплението, унищожавайки оръдия и всявайки смут и хаос.

Белгийците не разбрали откъде им е дошло. 24 часа по-късно, когато те още се борели да си върнат от командосите контрола над форта, пристигнали германските сухопътни сили.

Защитниците на Ебен-Емаел се предали по-късно същия ден. Страховитият форт бил превзет с цената само на 6 убити и 15 ранени, а Белгия, която той трябвало да защитава, капитулирала пред Германия само 3 седмици по-късно.

Рейдът срещу Сен Назар

В ранните часове на 28 март 1942 година германските часови на тежко укрепения пристанищен град Сен Назар в подчинената Франция забелязали бързо приближаващ се съмнителен кораб. Той приличал на германски разрушител и при сигнализация отговарял с правилните кодове. От друга страна, никой не го очаквал да пристигне, а съмненията нараснали след информация за приближаване на английски бомбардировачи.

Корабът бил английският „Кемпбълтаун“ – остарял разрушител, който бил с преправен външен вид, така че да наподобява германски кораб. Отблизо не можел да измами никого и когато бил осветен от крайбрежните прожектори, срещу него бил изстрелян оръдеен залп.

Корабът увеличил скоростта си и се блъснал челно в огромните порти на сухия док на Сен Назар. Повече от 250 командоси изскочили отвътре и през следващите няколко часа вилнели в дока, като разрушили изпомпващите машини и инсталации.

Повече от половината от участващите в атаката командоси и персонал от Кралския флот били избити или пленени и отначало германците, които били впечатлени от смелостта на нападението, не били притеснени от щетите. Те смятали, че функцията на жизненоважните докове ще се възстанови за седмици.

Тази оценка се променила драматично към обед на 28 март, когато огромната бомба, скрита в корпуса на „Кембълтаун“, избухнала. Доковете били решаващо увредени и извадени от употреба до края на войната.

Операция „Франктън“

Успехът на рейда срещу Сен Назар накарал Хитлер да издаде заповед за екзекуция на всеки заловен вражески командос. Това много повишило залозите от гледна точка на 10-те морски пехотинци от Кралския флот, които били свалени на брега от подводница в устието на Жиронд в Югозападна Франция.

След дебаркирането те се заели с тежката и опасна задача да гребат със своите леки каяци 160 км през вражеската територия към окупираното от германците пристанище Бордо, от което бързите немски кораби пробивали блокадата на съюзниците и правели жизненоважни доставки.

На британските морски пехотинци били нужни 5 дни да достигнат целта, като накрая останали само два каяка и 4 от бойците. Останалите били или пленени, или изгубени след силните приливи.

Оцелелите пехотинци изчакали нощта и се захванали за работа. Те прикрепили магнитни мини към германските кораби буквално под носовете на часовите.

Последвалите експлозии причинили такива  щети, че според твърденията на Чърчил рейдът е съкратил войната с 6 месеца. Всичките 10 морски пехотинци са сметнати за мъртви, но двама от тях всъщност били преследвани през Франция и Испания, докато накрая достигнали Гибралтар и се спасили /през 1943 година/.

Нападението в Александрия

Въоръженети сили на Мусолини нямали успехи във войната. Техниката в армията била демоде, а хората нямали желание да участват в боевете. Италианските военни изпитвали огромни трудности в почти всяка битка или военна кампания, но специалните им части не били за подценяване.

На 19 декември 1941 година малка група италиански водолази, каращи управляеми торпеда и въоръжени с магнитни мини, се промъкнала незабелязано в пристанището на Александрия – най-важното пристанище за Кралския флот в Източното Средиземноморие. Нападателите причинили значителни щети. Два бойни кораба били сериозно повредени, а единият – „Куйн Елизабет“ – бил потопен и щял да бъде напълно изгубен, ако не се бил оказал над плитчина в пристанището.

Така само 6 италиански водолази почти успели да постигнат това, което целият италиански надводен флот не постигнал до края на войната – да потопят британски тежък боен кораб.

Рейдът „Дулитъл“

На 7 декември 1941 година повече от 300 японски самолети атакували Тихоокеанския флот на САЩ в пристанището Пърл Харбър. В следващите месеци американците били принудени да водят защитна война.

Един тестов пилот на има Джеймс Дулитъл предложил дръзка атака срещу основните японски острови. Американците нямали никакви авиобази в района на ударна дистанция от Япония, но имали самолетоносачи.

На 18 април 1942 самолетоносачът „Хорнет“ бил забелязан от японски патрулен кораб. Притеснен, че прикритието е изгубено, ръководещият операцията Дулитъл заповядал излитането на 16 бомбардировача Б25. Самолети с този размер не са били предназначени за излитане от самолетоносач. Дори и освободени от повечето от техните оръдия и броня, тежките машини изпитвали трудности да излетят от кораба. Нямало възможност да се върнат на „Хорнет“, а и самолетоносачът бързо се отдалечил към безопасни води.

Нападателите трябвало да се опитат да долетят до бази в Китай, които се намирали на дистанция на границата на обхвата им или отвъд нея.

Бомбардировачите на Дулитъл причинили спиране на тока в Токио за няколко часа, ударили доста фабрики и повредили самолетоносача, който преминавал осъвременяване в морската база Йокосука.

Макар че тези щети били малки в сравнение с това, което ще последва по-късно през войната, те били неимовено по-големи от това, което би могло да се очаква от само 16 средни бомбардировача. Японците вече разбрали, че не са неуязвими от въздуха, а американците най-накрая имали какво да отпразнуват.

 

ВТОРА ЧАСТ на тази статия може да прочетете ТУК.

За окултните тайни на Третия райх може да прочетете ТУК и ТУК.

Какво щеше да се случи, ако Сталин бе нападнал Хитлер пръв, вижте ТУК

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!