Едва ли има човек, който се интересува от темата за Третия райх, нацизма и Втората световна война и не е чувал или чел твърдения и теории за връзка между нацизма и окултизма или дори за произход на първия от втория. Много автори на популярна литература експлоатират темата, като в стремежа си към повече продажби достигат до откровено фантазиране. Все пак, колко истина има във всичко това?

Хитлер и ръководството на Третия райх едва ли са били направлявани от окултни сили, както твърдят най-запалените радетели на конспиративни теории, но свидетелствата говорят, че нацистите са имали реален интрес към окултното като алтернативен източник на мощ. Всъщност нещата са били поставени на научна основа /псевдонаучна, биха казали някои/ и различните проявления на паранормалното са попадали в полето на компетенции на някои специализирани организации, най-съществената от които е „Дойчес Аненербе“.

Възникване и задачи на Аненербе

Пълното име на тази организация е било „Изследователско общество за първична интелектуална история, германско наследство на предците“ /Studiengesellschaft für Geistesurgeschichte‚ Deutsches Ahnenerbe/, преименувана впоследствие на „Изследователско и преподавателско общество на наследството на предците“ /Forschungs- und Lehrgemeinschaft das Ahnenerbe/.

Аненербе по замисъл е научен институт на Третия райх за изследване на археологическата и културна история на арийската раса. Основана през 1935 година от Херман Вирт, Рихард Валтер Даре и самия Хайнрих Химлер, службата е провеждала проучвания, експедиции и експерименти с цел да докаже, че древните северни арийски народи някога са управлявали света.

 

Хайнрих Химлер

 

Херман Вирт
Рихард Валтер Даре

 

Официална цел на научната група е била да открие нови доказателства за германското расово превъзходство чрез проучвания в областите на археологията, антропологията и историята.

Всъщност много от интересите на организацията прехвърлили границата на науката и се насочили към окултизма, а германски учени се оказали на път към най-различни дестинации в издирване на Свещения Граал и Атлантида. Има сведения, че Аненербе е търсела и портали към Бога.

Резултатите от работата на окултната служба се ценели високо, според доста сведения – дори от самия Хитлер. На нея се възлагали не само надежди да намери скрита древна мощ, която да даде предимство на Германия във войната, но и да осигури емпиричната основа на едно ново цялостно учение, базирано на великото минало на арийската раса, което в бъдеще да замени християнстката религия като основа за формиране на светоглед в новозавладените от Райха територии. Химлер /вероятно и Хитлер/ виждал в такова учение културната основа за установяването на нов световен ред.

Членове, отдели и финансиране на Аненербе

Финансирането на организацията до 1936 година идва главно по линия на Даре заради неговата позиция в Министерството на агрикултурата, но тази връзка се прекъсва през въпросната година, когато Химлер поема контрола над службата. Финансирането вече се осигурявало от членски внос, държавни дотации и от „приятелски кръгове“, като бюджетът на Аненербе достигнал един милион райхсмарки годишно – отромна сума за времето си.

През 1940 година службата преминава под шапката на СС, в което няма нищо чудно, тъй като всички членове на ръководството й, с изключение на един, са уважавани членове на СС, а някои имат дори висок ранг там. Генералният секретар на Аненербе, Волфрам Зиверс, бил оберщурмфюрер, а до края на войната се издигнал до щандартенфюрер /отговаря на звание полковник/. Самият Химлер запазил върховния контрол и имал истинската власт в организацията, а Зиверс се оправял с всекидневните дейности и задачи.

Волфрам Зиверс

Организацията станала привлекателна за авторитетни учени, тъй като работата в нея осигурявала място в средите на нацисткия елит. След интегрирането на службата за арийско наследство на прадедите в СС, двете организации действат координирано и в редица операции става трудно да се разграничи кой каква заслуго има.

Аненербе създава около 50 различни изследоветелски звена, някои от които малки. Наричали ги „институти“ и те провели повече от 100 големи изследователски проекта. Някои институти имали персонал само от 5-6 души, но други, като провеждащите изследванията в Тибет и археологическите експедиции, били много мащабни.

Много важни били и отделите за изследване на нордическите руни и исландските Еди /митично-поетични книги/, които Химлер смятал за свещен текст. Самата Исландия била смятана за свещена земя, нещо като Тибет.

Археологическият институт е извършил огромно количество разкопки на най-различни места в търсене на древни артефакти, някои от които можело до имат специални сили.

Магия

Тук се появява онова зърно истина, което е довело до всички онези хипертрофирани теории за окултното начало на нацизма. Аненербе се е занимавала със складиране и изучаване на магически текстове. Самият Химлер е имал особен афинитет към древната германска магия, оцеляла след лова на вещици през Средновековието, и неговият окултен интерес е бил насочен основно към нея. Били издирени и събрани 140 000 книги и текстове по темата от цяла Европа, включително екземпляр от апокрифната книга „Некрономикон“, написан на староготски, в който се говорело за „Древните“ – раса, много по-стара от човечеството.

От доставените текстове привлечената в Аненербе Мариана Блаватски разкрила, че насилието поражда т. нар. „оргонна енергия“, която, ако се управлява правилно, може да се трансформира в магически ефекти. Много хора са умрели, помагайки в изследванията на новооткритата от Мариана и нейните подчинени „кръвна магия“. Самата тя е внучка на теософът-мистик Елена Блаватски, която е автор на някои теории, намерили продължение в дейността на част от научните светила в Аненербе.

„Окултният корпус“ на интегрираната в СС Аненербе е имал задача в сътрудничество с СС да достави някои артефакти, които сам фюрерът е искал да притежава, тъй като ги е смятал за могъщи. Копието на съдбата /върхът на копието, с което Христос е пронизан на кръста/ е било доставено от Виена през 1938 година, но по-ранните опити на службата да се докопа до Кивота и Свещения Граал не били така успешни.

Случаят с Копието на съдбата може да се приведе като аргумент, че Хитлер е имал ясна представа с какво се занимава Аненербе, тъй като има доста свидетелства за неговия личен интерес към този аргтефакт. В младостта си е виждал сам Копието в музея във Виена и е бил завладян от преданието за неговата мощ. Остава недобре изяснено защо е ценял толкова високо един по същество християнски култов артефакт, при условие, че християнството е трябвало да бъде заменено с нова доктрина.

База на операциите на „Окултния корпус“ е бил замъкът Вевелсбург, който бил в руини, но е престроен от Химлер на цена от 13 милиона райхсмарки. В банкетната му зала имало огромна кръгла маса с трон, която да приеме Химлер и 12 от на-доверените му СС-офицери, формирайки братство от 13 души, подобно на днешния „Орден на черните рицари“.

В подземията се намирала „Залата на мъртвите“ /Halle der Toten/, в центъра на която  имало голяма каменна маса и където братството, оглавявано от Химлер, тайно правело своите окултни магии.

КРАЙ НА ЧАСТ 1.

Част 2 можете да прочетете ТУК

Слабо известни факти за Хайнрих Химлер можете да прочетете ТУК

Как щеше да завърши Втората световна война, ако Сталин бе нападнал пръв – ТУК

За съдбата на откраднатата от нацистите Кехлибарена стая прочетете ТУК

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!