Ото Скорцени

Втората световна война роди много легенди за невероятни бойци. Допреди години знаехме само за съветските, по причини, които са ясни на всеки. Герои на бойното поле обаче е имало във всички воюващи армии и днес знаем, че проявените храброст, упоритост и дори безразсъдство са били налице и от двете страни на фронтовата линия.

Покрай мащабните военни операции на този ужасяващ конфликт някак си в сянка остават постиженията на един вид части, които в съвремието се смятат за особено важни и именно по онова време са доказали широко огромното си значение – частите за специални операции, които популярно днес наричаме командоси. В техните победи, извоювани обикновено на вражеска територия, при враждебни обстоятелства и огромна опасност, се открояват имената на бойци, които се превръщат във военни легенди и синоним на военни способности.

И така: кой е най-опасният и прославен командос на Втората световна война?

Едва ли може да се определи категорично, но повечето изследователи посочват, макар и с неудоволствие, станалия легендарен със своите дръзки планове и действия оберщурмбанфюрер от СС Ото Скорцени.

Роден през 1908 година в австрийско семейство, той има и полска кръв, като фамилното му име идва от предци от полското селище Скорцечин. Ото говори отличен френски, добър английски и италиански.

През 1931 година той се присъединява към Австрийската нацистка организация и изиграва малка роля в Аншлуса /присъединяването на Австрия към Германия/ през 1938 година, като спасява австрийският президент Вилхелм Миклас да не бъде разстрелян от австрийските нацисти.

До инвазията на Третия райх в Полша Скорцени работи като инженер, а след това постъпва като доброволец в армията. Искал да се обучава за пилот, но не го взели, защото бил твърде висок – над 190 см. Така се присъединил към подразделението за охрана на Хитлер –  Leibstandarte SS Adolf Hitler (LSSAH).

Ото Скорцени

Бъдещият суперкомандос участва и в нахлуването в СССР и преди Битката за Москва вече е началник на „технически сектор“, който имал задачи да овладее възлови сгради в руската столица. Вероятно този период може да се смята за начало на бляскавата му кариера като диверсант. Мисията е отменена, защото немците не успяват да превземат руската столица.

През 1942 година Скорцени е ранен във врата и лицето от шрапнел и е изтеглен за лечение. Получава и Железен кръст. Докато се възстановява, работи в Берлин и има възможността да развие своите концепции за командосите. Те включват провеждане на специални операции, тактики за партизанска война, действия в униформата на врага и други видове диверсии.

Ото Скорцени

През 1943 година името на Скорцени е лансирано от шефа на Главна служба по сигурността на Райха, Ернст Калтенбрунер, и той се среща с началника на отдела на СС за външно разузнаване, Валтер Шеленберг. Последният го натоварва с функциите на ръководител на школите за обучение на агенти по саботажа, шпионажа и паравоенните действия. Скорцени освен това е и командващ на специалния курс на СС за обучение в специални операции /Sonderverband z.b.V. Friedenthal/. Впоследствие проблемите по фронта налагат разширяването на това подразделение до 5 батальона.

Но този етап Скорцени вече е водещ авторитет в областта на специалните операции, а неуспехите по фронтовете след 1943 година карат командването да се обръща все по-често към неговия военен талант за замислянето и осъществяването на дръзки, нестандартни и изненадващи операции, повечето от които имат успех.

Скорцени е известен със 7 големи операции и проекти:

  • Операция „Франсоа“ – опит за вдигане на бунт и създаване на партизанско движение сред народа кашкаи в Иран през лятото на 1943 година, за да се отреже пътят за доставки от страна на Великобритания и САЩ към Съветския съюз. Самият Скорцени смята операцията за неуспех, който отдава на недостатъчната материална подкрепа за екипа му.
  • Операция „Дъб“ – спасяването на Бенито Мусолини. Това е и най-впечатляващата операция на Скорцени. През нощта на 24 срещу 25 юли 1943 година италианският Велик съвет на фашизма гласува недоверие на диктатора Бенито Мусолини и го арестува. Хитлер иска да възстанови на власт съюзника си и задачата е възложена на Скорцени.

Мусолини бил местен непрекъснато от своите пазачи и първият опит на Скорцени да го отърве пропаднал, след като транспортният самолет, в който пътувал, бил свален. Скорцени обаче не се предал и скоро открил новото местонахождение на диктатора – ски-курорт високо в Апенините.

„Луфтвафе“ вече било построило прототип на хеликоптер и първоначалният план бил да го използват в акцията. Когато той дал техническа засечка, на Скорцени и групата му се наложило да преминат към резервния вариант – аварийно приземяване с безмоторници на върха на планината, близо до мястото, където бил държан Мусолини.

Италианските стражи не очаквали да им се наложи да се противопоставят на елитни СС-парашутисти и не си давали големи шансове в престрелка с немските командоси. Скорцени лесно ги убедил да сложат оръжие и диктаторът бил отърван от плен без нито един изстрел.

Ото Скорцени

Радостта на Бенито Мусолини от спасяването не продължила много дълго – през април 1945 година той бил заловен и разстрелян от партизани-комунисти.

  • Операция „Висок скок“ – неуспешен опит за атентат срещу „тримата големи“ – Сталин, Чърчил и Рузвелт по време на конференцията в Техеран през 1943 година. Заговорът е разкрит преди да бъде приведен в действие. Този провал се води на сметката на Скорцени, но той винаги е отричал съществуването на такъв план.
  • Операция „Рицарски скок“ – неуспешен опит през 1943 година за залавянето на Йосип Брос Тито.
  • Операция „Брониран юмрук“ – отвличане на сина на унгарския премиер Микош Хорти, за да го принудят да подаде оставка в полза на пронацистки премиер и да денонсира примирието със СССР. Това е изпълнено.
  • Операция „Грифон“ – за дезинформация на противника при контраофанзивата на германците в Ардените. Използвана е инфилтрация с униформи на противника – един от любимите методи на Скорцени. Немското настъпление е успешно и заплашва с разгром войските на съюзниците по Западния фронт, но натискът откъм Източния фронт принуждава германците да предислоцират войски там и западните съюзници успяват да стабилизират позициите си.
  • СС „Върколаци“ – организиране и обучение на членове на партизански движение срещу окупаторите на територията на Германия.

Скорцени е планирал и имал готовност да проведе инфилтриращи операции и срещу Червената армия на Източния фронт, например при Сталинград, но отстъплението на Вермахта осуетило плановете му.

Поради дързостта и находчивостта на плановете му, Скорцени започва да получава най-тежките задачи, често лично от фюрера, заради което някои изследователи вместо „личния бодигард на Хитлер“ започват да го наричат „личния командос на Хитлер“.

Скорцени в края на войната командва и редови фронтови подразделения на СС.

След войната той е държан в затвор за 2 години и през 1947 година е съден за военни престъпления в Дахау заради шпионските се действия. Тъй като обвинението не успява да докаже, че той е използвал в бой чуждите униформи /той и неговите подчинени твърдят, че са ги сваляли преди битките/, което е изключително утежняващо според военното право, е освободен поради липса на доказателства.

Ото Скорцени

Не е доказано и че Скорцени е давал заповеди за носене на американски униформи по време на бой. Решаващо се оказало и свидетелството на британски специален агент, че той и неговите хора също са носили немски униформи в тила на врага.

Ото Скорцени

Скорцени продължава да е в лагер за интернирани, в очакване на решението на съда по денацификация, и през 1948 година избягва оттам по ефектен и характерен за неговата „школа“ начин – трима бивши офицери от СС, вероятно обучавани от него, идват в лагера в униформите на военни полицаи от армията на САЩ и заявяват, че имат заповеди да го вземат в Нюрнберг за съдебно изслушване. Номерът минава и Скорцени е на свобода.

Крие се 18 месеца в Бавария, а през 1950 година е заснет в кафене в Париж и снимката предизвиква скандал. Той се мести в Инсбрук, а накрая с бежански документи се установява в Мадрид.

Скорцени не седи мирен и за неговите дейности има много версии, част от които недостатъчно потвърдени. Той има легален бизнес, под който прикрива канал за извеждане на бивши нацисти в Аржентина. Знае се, че е бил военен съветник на аржентинския президент Хуан Перон и често е ходил в тази страна. Бил е и съветник на египетския превратаджия ген. Мохамед Наджиб, когато взел властта през 1952 година. Впрочем там е бил изпратен от бившия генерал от военното разузнаване на Райха, Райнхард Гелен, вече работещ за ЦРУ.

Ото Скорцени

Най-интересната предполагаема връзка на Скорцени е вероятното му вербуване от „Мосад“ през 1963, или поне така се твърди в публикация в израелското списание за сигурност и разузнаване „Матара“ през 1989 година. Историята е крайно интригуваща, още повече, че бившият шеф на „Мосад“ Исер Харел е потвърдил, че ведомството му е имало практика да вербува бивши нацисти, които да осигуряват разузнавателни данни за арабските страни.

Историята за вербуването на Скорцени не е потвърдена и има различни варианти, според които целите нао „Мосад“ са от добиване на информация за други нацисти до подготовка за атентат срещу германския ракетен специалист Хайнц Кунц, работил за Египет. Няма надежден източник, който да обясни мотивите на Скорцени да се съгласи, но предположенията са от вътрешни вражди с хора от неговите среди до опасения от опит за убийството му от страна на „Мосад“.

През 1970 година Ото Скорцени е диагностициран с рак на гръбначния стълб. Той е опериран, но остава парализиран. Полага 6-месечни усилия по рехабилитация и прохожда отново.

През 1975 година той умира от рак на белите дробове в Мадрид на 67-годишна възраст. Така човекът, който е оцелял на няколко фронта, в тила на врага и избягва от плен след войната, бива победен от болестта и умира далеч от бойното поле.

В нито един момент от живота си Ото Скорцени не се отрича от нацизма.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!