На 31 юли Министерството на правосъдието публикува проект на Антикорупционния закон. Потърсихме коментара на един от най-големите експерти в областта – адвокат Марин Марковски.
Практиката му започва през 1975 година, като опитът му е изключително голям с водеща специалност наказателно право. В активната кариера на адв. Марин Марковски са преминали най-тежките наказателни дела на територията на страната. Това са престъпленията против личността, длъжностни присвоявания, безстопанственост, дела свързани с европейските фондове, данъчни престъпления, контрабанда.
Какъв е вашият прочит на проектозакона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, добил популярност като Антикорупционния закон.
Законът е изключително добре написан и много необходим. Той ще донесе сериозни, благоприятни последици и спокойствието на хората, че не бива да бъдат ограбвани. Разбира се, ще има и имуществени последици, тъй като ще се пресекат корупционни сделки, подкупи и източване на пари от Европейския съюз, които са предмет на този закон и увреждат изключително много икономиката.
Самият закон е конструиран разумно, ще има баланс между органите, които трябва да съдействат на Комисията, както има и много заложени правила, които гарантират, че не може да се изпадне в крайност, например финансов и психологически тормоз на тези, които са обект на проверка.
Списъкът на лицата, които ще бъдат проверявани по този закон, защото той е насочен към точно определен кръг от хора, е точно разписан в закона, подробно описан и дава яснота кой може да бъде обект на проверка.
Комисията ще може да блокира имущество и ще може да внесе в съда искане за отнемане. Цялата процедура е свързана след това със завеждане на гражданско дело, от Комисията срещу този, за когото се смята, че е замесен в корупционна практика.
При един такъв подход има абсолютна гаранция за законност, защото в съда ще има състезателен граждански процес. Това означава, че ще има експертизи, че ще има вещи лица, а този, който е обект на проверка ще е страна по едно гражданско дело, тоест може да представи доказателства в своя полза.
И съдът няма да козирува на комисията, а ще вземе решение, съобразявайки се с доказателствата.
Така че законът е много разумен, много добре разписан и свързан с гаранции, че хората няма да бъдат малтретирани психологически.
Случаите, в които Комисията ще проверява, също са изброени в закона, например при имуществено престъпление, което задължително налага образуването на гражданско дело, защото прокуратурата преценява така. Ще се проверяват и други сигнали, които Комисията по корупцията следва да разследва.
Отпада ли анонимността при подаването на доноси? Кой може да подава сигнал за корупционна практика и какви са правилата, свързани с конфликта на интереси?
Този закон обхваща не само корупционната практика, но и опасността от конфликт на интереси. Тоест, всичко процедури, свързани с уведомяването на Комисията за корупцията, могат да обхванат и защитата да няма конфликт на интереси. Например, синът на директора на една организация да има фирма, която има същия предмет на дейност – явно е, че това не може да стане и законът го блокира.
Най-големият въпрос, който тревожи хората е това може ли да се подават анонимни сигнали. Този принцип е спазен в закона много разумно – всички български граждани имат право да подадат сигнал, но задължително трябва да посочат трите си имена, ЕГН, адрес и се подписват. Това е задължително.
В този закон, както е разписано в момента, няма анонимния донос, както е било в Съветския съюз и да разстрелят някого, защото комшията го е наклеветил. Така че няма никакви опасности за анонимни сигнали, които да развият процедура по този закон.
Другият източник на сигнали до Комисията могат да бъдат публикации в пресата. Тук има нещо деликатно, на което трябва да се обърне внимание. В журналистическия материал трябва да бъдат посочени конкретни действия и документи, които го доказват. Тоест, няма да може всяко едно журналистическо подхвърляне да стане процедура по новия закон.
Така че, въз основа на моя богат журналистически опит, виждам в този закон нещо полезно, разумно и много необходимо.
Ако бъдат направени предложения това да се промени, според мен ще е изключително неразумно, защото арията на клеветата ще стане национален химн.
Сега, например, една любовница може да отиде и да наклевети любимия, на когото до скоро е харчила парите.
Предстои създаването на единен антикорупционен орган. Смятате ли, че той ще е работещ?
В закона е записано „Комисията”. Тя е точно определена, по състав, под контрола на народното събрание, председател, с точни териториални дирекции и служителите вътре. В закона е записано, че Комисията може да търси помощ от МВР, може да търси помощ от прокуратурата, длъжни са да издават документи. Така че тя си има правомощия и власт, за да може да си гледа работата и да има ефект.
Комисията при всички случаи ще работи.
Още интервюта, анализи и коментари може да намерите на страницата ни във Фейсбук.