Правителствата на България и Македония одобриха подписването на Договора за добросъседство. Какво е значението му за нас и какво ще се промени след това, коментира дългогодишният кореспондент на БНР в Скопие и външнополитически коментатор и анализатор – Мартин Минков.
Какво е значението на Договора за добросъседство?
Смятам, че наистина сме пред едно много важно и значимо събитие – насроченият за 1 август акт на подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония.
Той се подготвя много отдавна, макар и подготовката му да не е директно свързана с декларацията от 1999г., подписана от премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски, той се реализира на базата на фундамента, поставен от нея.
Повече от 10 години се правят усилия тази декларация да се трансформира в юридически обвързващ документ, какъвто е договорът.
Очевидно е, мисля за всеки, че обструкциите по постигане на съгласие за постигане на такъв договор се правеха от македонска страна.
Трябва да се подчертае, че на базата на декларацията от 1999г., българската политика е изцяло последователна, тя не е зависила от цвета на управляващите.
Декларацията за нас е база, на която следва да се развиват двустранните отношения. Не така разсъждаваха в Македония, особено в периода, в който страната се управляваше от ръководената от Никола Груевски ВМРО-ДПМНЕ.
Досега пред Македония имаше пречки – не само при двустранните отношения с България, но и при външната й политика.
Факт е, че за много кратък период, след преодоляване на политическата криза в Македония и след като беше сформирано новото коалиционно правителство, при посещението на новия премиер Зоран Заев в София тази тапа беше отстранена.
И много бързо експертите на двете страни, на ниво министерства на външните работи, изчистиха проблемите и с взаимно компромиси се стигна до съгласуването на един документ. Той е много добра основа, много добра база, върху която тепърва ще се развиват двустранните отношения, включително и по спорните въпроси между двете държави – тълкуванията на историята, спиране на говора на омраза.
По същността си, Договорът е основа за европейско развитие на двустранните българо-македонски взаимоотношения.
Документът предполага не само вербална подкрепа от страна на България към Македония в нейните усилия да получи покана за НАТО и да осъществи амбициите си за поетапно присъединяване към ЕС.
За кого е по-важен договорът?
Това е въпрос на тълкуване. Противниците на документа в Македония, които сега са изключително гръмогласни, го тълкуват като изгоден единствено за България. Това е абсурд.
Договорът е врата на Македония към ЕС и НАТО и от тази гледна точна ние можем да го разглеждаме като по-полезен за съседите ни.
Аз съм противник на това тълкуване – на един договор може се гледа като еднакво полезен и еднакво компромисен и за двете страни.
Бойко Борисов поднесоха цветя пред паметника на Цар Самуил
Въпросът е, че тези две страни казват нещо много важно: Ще прочетем историята, ще стъпим на автентични източници, на паритетна основа на историци, експерти.
Това може би ще отнеме години, но ние отваряме нова страница, защото стъпваме върху европейските принципи за двустранни отношения.
Какви ще са проблемите след подписването на документа?
Аз вярвам, че на 1 август Договорът ще бъде подписан и допускат, че ратификацията ще е през септември.
При съществуващото мнозинство в парламента, смятам, че ще бъде ратифициран. Въпреки това, дискусиите ще бъдат много остри – това личи и от сегашната претенция на ВМРО-ДПМНЕ документът да бъде внесен преди подписването му в парламента.
В това абсолютно няма смисъл, защото един договор подлежи на ратификация.
Най-вероятно дискусия ще има и у нас. Мисля, че когато бъде поставен на гласуване, въпреки дискусиите, нормално е да има такива, в крайна сметка консенсусно ще бъде ратифициран от българска страна. Няма причина, която и да е от политическите сили да възразява за подобряване отношенията с Македония.
В македонския парламент нещата са по-различни. Все пак съм оптимист, че макар и трудно, той ще бъде ратифициран.
След това там предстоят други важни събития.
През октомври в Македония ще има много важни местни избори.
Към момента, много голямо влияние по места и в държавния апарат продължава да има ВМРО-ДПМНЕ. Затова, опозиционната партия на Груевски разчита на победа при местните избори. Ако това се случи, е много вероятно да се направят усилия за предизвикване на предсрочни парламентарни избори.
Оттам нататък може да започне обрат, който едва ли ще бъде позитивен по отношение прилагане клаузите на договора.
Друг е въпросът, че в документа има клауза за денонсиране – срокът е 1 година. Надявам се до там да не се стигне, но ако договорът остане само на хартия, това ще означава, че македонският политически елит не иска да преодолее антибългарските настроения и страната ще остане капсулирана и изолирана.
Надявам се, че по-младият политически елит знае, че бъдещето на страната е свързано с присъединяването й към европейските структури и НАТО.
Ние сме заинтересовани да бъдем обградени от държави членки на тези организации.
Имаме интерес съседите ни да бъдат стабилни и без вътрешни кризи. Смятам, че това е пътят на Македония.
Как оценявате ролята на този договор в контекста на новата ситуация на Балканите и особено активната дипломация на ЕС и САЩ?
Много е важно това, че България ясно формулира и декларира своите приоритети при предстоящото председателство на ЕС. Съвсем логично, ключово място заема политиката на Европейския съюз към Западните Балкани.
Ключова плочка в доминото на Западните Балкани е Македония.
От тази гледна точка, България ще бъде помощник на държавите от региона да се доближат към критериите за членство в ЕС.
Договорът за добросъседство е модерен, европейски. Той обръща нещата напред, търси общото, позитивното в общата ни история и избягва поводите за разединение.
Договорът е лъч, който ми се иска да стане зелена светлина, а не да остане само лъч.
Сам по себе си той не решава проблемите, но отваря пътя.
Не трябва да забравяме и икономическите аспекти. Досега няма диалог между двете държави, в който да не се е говорило за Коридор 8, железница, енергийния коридор, за културното отваряне. Всички тези неща останаха само едни добри пожелания.
Договореностите на високо ниво се постигаха, но на експертно се блокираха.
Това трябва да се преодолее.
Харесайте страницата ни във Фейсбук за още коментари, анализи и интервюта.
