Едно време в „Демокрация“ се засякох с Иво Беров. Нямаше достатъчно компютри и даже пишещи машини не стигаха, та си носех моята от къщи и пишех в коридора, че и бюра нямаше. А Иво ме чакаше да свърша, та да вземе машината. После станах началник и се сблъсках със странен казус. Иво написал коментар, нещо … Продължете с четенето на СПЕЦИАЛНО ЗА „ДЕБАТИ.бг“: И срам, и унижение незапомнено