Когато в самия край на Втората световна война членове на американското разузнаване започнали да виждат в германската област Франкония изрисуван по стените странен знак, представляващ дълга вертикална черта с нещо като куки в краищата, пресечена от хоризонтална, те решили, че това е неправилно изобразявана свастика.

Офицерът от разузнаването Франк Манюъл обаче прозрял истината. Знакът се отнасял до групите нацистки партизански бойци, наричана Върколаците. Те били специално подготвени за партизанска война и, както пише в мемоарите си Манюъл, „били готови по всяко време да унищожат изолирани войници в джип, военен патрул или някой войник, който е сглупил да ухажва жени сам по тъмно“.

Смята се, че създаването на двете „вълчи“ групировки е последен опит на Хитлер и неговите висши съветници да запазят идеологията си жива. От отчаяние те потърсили вдъхновение в свръхестественото и така се сформирали двете групи на Върколаците – първата, „официалната“ – на паравоенни бойци и втората – възникнала спонтанно и състояща се от партизани. Войната отдавна била практически загубена и Върколаците не можели да направят нищо за това, но все пак всявали страх сред войниците на Съюзниците.

Още от самото начало на войната фюрерът използвал елементи от германския фолклор като добавка към нацистката идеология. Нацисти от най-висок ранг са изучавали всичко – от Светия Граал до вещерството. Измежду най-впечатляващите митологични образи за нацистите били върколаците. Тези същества със съмнителна реалност наистина били зверовити, но били и свързвани с гората, кръвта и почвата. Според изследователи, в тях била виждана германската сила и чистота, в противовес на натрапниците.

Образът на вълка и върколака е употребяван от Хитлер системно, като се започне още от името на щаб-квартирата на Източния фронт, наречена Вълчето леговище и се завърши с названието на операция „Върколак“ – план през 1944 година на висшите командири на СС Адолф Прютцман и Ото Скорцени да се инфилтрират в лагерите на Съюзниците и да саботират снабдителните им линии.

Според историка Пери Бидискъмби оригиналната цел на създаването на Върколаците през 1944 -45 г. не е била да се спечели войната с партизански операции, но поне да се преобърне тенденцията на хода на бойните действия, като се забавят Съюзниците достатъчно, за да се стигне до някакво политическо споразумение, което да е изгодно за Германия.

На снимката: Ото Скорцени

Първоначално планът пропаднал поради неразбирателство по въпроса откъде трябва да идват заповедите на групировката, и поради намаляването на военните запаси на Райха.

В началото на 1945 година обаче вторият опит за набиране на „върколаци“ бил успешен под ръководството на министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс. Още от началото на годината националното радио излъчвало призиви за присъединяване към движението на Върколаците. Жена, която се представила като Върколачката Лили, веднъж крещяла по радиото, че е изпълнена с ярост и зъбите й са готови да хапят врага.

Въпреки умората от войната се намерили мъже и жени, готови да се бият. Голяма помощ в организирането и обучението на Върколаците оказал страховитият есесовец Ото Скорцени, когото мнозина смятат за най-бележития командос и диверсант на Втората световна война. Той има зад гърба си поредица крайно рисковани и затова много успешни операции и след края на войната се оказва твърде находчив, за да бъде заловен от преследването на нацисти и успява в крайна сметка да избяга в Испания на Франко.

Ото Скорцени е участвал в организирането и обучението на Върколаците

Терорът на Върколаците бил насочен както срещу Съюзниците, така и срещу техните колаборационисти. Снайперисти често  убивали както войници, така и кметове на селища, които сътрудничат на настъпващите части. Цивилни граждани пазели за партизаните складирани в горите  покрай селищата оръжия.

Въпреки че генерал Патън омаловажил опасността от нацисткото партизанско движение, както американските медии, така и офицерите приемали бойците му сериозно. В доклад от разузнаването от 1945  е посочено, че „организацията на Върколаците не е мит“ и техни бойци са виждани, а някои от американските администратори смятали Върколаците за „най-голямата заплаха за мира и реда в американската окупационна зона и в зоните на съюзниците“. Медиите допълнително нагнетявали страх и напрежение със заглавия като „Яростта на нацистките Върколаци ще се отприщи върху нашествениците“. Статията говорела за армия от цивилни, които били готови да вземат страха на окупаторите на Третия райх преди да имат време да се зарадват на победата си. В инструкционни материали войниците били предупреждавани да не се сдружават с местни хора.

Все пак, макар и да постигнала целта си да всее страх сред Съюзниците, Гьобелсовата пропаганда, свързана с Върколаците, не помогнала много на германския народ. Практически хората били подмамвани да продължават да се бият за изгубена кауза и тя дезинформирала населението за реалното положение на нещата. Кампанията на Върколаците поставила в опасност онези германски граждани, които приветствали Съюзниците.

Актовете на тероризъм продължили и през 1947 година и Бидискъмби оценява, че жертвите на партизанското движение са над 5 000 души. С бавното връщане на Германия към мирна стабилност обаче партизанските акции ставали все по-редки, докато няколко години по-късно Върколаците останали само странен спомен – част от много по-големия кошмар на войната.

Независимо от малкия ефект, който Върколаците постигнали във войната, те не изчезнали от ума на американските медии и политици. Изследователи подчертават, че в американската популярна култура представите за нацисти и върколаци са много тясно преплетени. Това се потвърди и в съвремието, като по време на Иракската война членове на администрацията на Буш като Кондолиза Райс, Доналд Ръмсферд и дори самият президент сравниха иракската съпротива с Върколаците.

Дори днес някои анализатори правят паралел между нацистките партизани и бойците на „Ислямска държава“.

За окултните тайни на Третия райх можете да прочетете ТУК и ТУК.

Историята на най-мистериозния медиум на Третия райх може да прочетете ТУК.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!