Р Е Ш Е Н И Е № 260394
гр. Бургас, 04.03.2021 год.
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретар Зинаида Монева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 354 по описа на съда за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.109
от ЗС, предявен от И.И.М. *** против Об-щина С.
Ищецът
твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор 67800.505.30 по КККР на гр.С,
адм. адрес: гр.С ул.““ № , площ от 132 кв. м. Твърди също, че ответната Община
е изградила крепостен зид, част от който – с височина 4 м. и дебелина 1.80 м.,
попада в него и заема около 6.5 кв. м. от терена. Изла-га съображения, че така неоснователно
се създават пречки за ползването на имота и не-правомерно се ограничава правото
му на собственост. Сочи, че с влязло в сила Решение № 808/14.05.2014г. по адм.
дело № 1393/2013г. на Адм. съд Б, е отменено разреше-нието за строеж на стената
в съответната част, поради което същата е незаконна. Иска от Съда да постанови
решение, с което ответникът да бъде осъден да премахне крепост-ния зид в
частта, обозначена с цифрите 1, 2, 3 и 4, в Приложение № 2 към заключението на
вещото лице по СТЕ В.Г., приетото в последното съдебно заседание по делото.
Претендира разноски.
Ответникът
оспорва иска. Сочи, че в случая се касае за архитектурно-строителен паметник на
културата и частичното премахване на строежа ще го увреди. Иска от Съда да
отхвърли претенцията.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство
доказателства, намира за установено следното:
Ищецът
се легитимира като собственик на недвижим имот – ПИ с идентифика-тор 67800.505.30 по КККР на гр.С, с
адм. адрес: гр.С, ул.““ № , с площ от 132 кв. м. – УПИ XXIII-224, в кв.18,
по регулационния план на гр.С, по силата на правна сделка /прехвърляне на право на собственост срещу
задължение за издръжка и гледане/, обективирана в НА № 198/13.06.1994г., том XV, де-ло № 4977/1994г. на нотариус
при РС Бургас.
Не се спори между страните, че
при извършен от Община С, строеж ”Кон-сервация и реставрация на разкрити
археологични структури: крепостни зидове, кули и други съоръжения от крепостната система ”Старинен
С” в обхвата на УПИ XVI-225, УПИ XXIII-224, УПИ XV-223, УПИ XIV-222, УПИ XIII-221, УПИ XII-220 и УПИ XI-219, в
кв.18 по плана на гр.С” – въз основа на Разрешение за строеж № 34/02.
03.2011г., издадено от гл. архитект на Община Созопол, е бил засегнат имотът на
ище-ца, като част от изградения крепостен зид попада в него.
С Решение
№ 808/14.05.2014г., постановено по адм. дело № 1393/2013г. на Адм. съд Б, по
жалба на М., Разрешението за строеж, ведно с одобрения на 12.02. 2011г.
технически проект, е било отменено – в частта, относно обхвата на УПИ XXIII-224 в кв.18 по плана на гр.Созопол, като
незаконосъобразно.
От
заключението на вещото лице по СТЕ В.Г. се установява, че УПИ XXIII-224 в кв.18 по плана на гр.С, не е напълно идентичен с ПИ с
иденти-фикатор 67800.505.30 по КККР на гр.Созопол, с оглед последното изменение
на регула-цията, одобрено със заповед № 134 от 13.03.2003г. на кмета на Община
С. Уста-новява се, също така, че архитектурната стена е изградена по
югоизточната граница на имота на ищеца и същата представлява нов строеж по
смисъла на Наредба № 1 от 30.07. 2003г. за номенклатурата на видовете строежи.
Част от нея попада в имота на М., а именно – 10 кв. м. в УПИ XXIII-224 в кв.18 по регулационния план на гр.С, и 3 кв. м. в
имота по кадастралната карта. Вещото лице е констатирало и че на място няма
видими следи от съществуващ старинен архитектурен паметник крепостна стена.
Про-цесната е новоизградена – от нивото на крайбрежната алея, без да
представлява възста-новка на основи от такава от Античността или
Средновековието, чрез надграждане. Със същата е затворена улицата, която
осигурява достъп на имота на ищеца до крайбрежна-та алея, като му е отнет и
изгледът към морето. Това от своя страна препятства ползва-нето на
собствеността на М. по предназначение – като сезонно заведение. В При-ложение №
2 към заключението е отразена частта от стената, досежно която Разреше-ние за
строеж № 34/02.03.2011г., издадено от гл. архитект на Община С, е било отменено
– по т.1, 2, 3 и 4, с дадени координати.
При така установеното от
фактическа страна, Съдът намира следното от правна:
Съгласно разпоредбата на чл.109
от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право.
По делото се установява активната
материалноправна легитимация на ищеца, а именно – да е собственик на имота,
находящ се на адрес: гр.С, ул.“ № , на заявеното в исковата му молба основание.
Установява се също, че ответникът
е изпълнил нов строеж
на крепостен зид, въз основа на Разрешение за строеж №
34/02.03.2011г., издадено от гл. архитект на Община С, което впоследствие е
било отменено по съдебен ред в частта, относно обхвата на имота на ищеца,
обозначена с цифри 1, 2, 3 и 4 в Приложение № 2 към заключението на вещото лице
по СТЕ, ведно с одобрения на 12.02.2011г. технически проект, като
не-законосъобразно.
А
съгласно чл.225, ал.2, т.2, от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато
се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Най-накрая установява се и че част
от крепостната стена попада в имота на ище-ца, а именно: 10 кв. м. в УПИ XXIII-224 в кв.18 по регулационния план на гр.Созопол и 3 кв.
м. в този по кадастралната карта, като със същата е затворена улицата, която
оси-гурява достъпа му до крайбрежната алея и се закрива изгледът към морето.
Твърденията
на ответната Община, че крепостната стена е архитектурно-строи-телен паметник
на културата и частичното премахване на строежа ще го увреди, се оп-ровергават
от заключението на вещото лице по СТЕ, видно от което е, че в случая се ка-сае
за изцяло нов строеж.
Т. е., безспорно се установява
твърдяното от ищеца в исковата молба неоснова-телно действие от страна на
ответника – незаконно изграждане на процесната част от крепостната стена. Със
същото несъмнено се смущава пълноценното ползване на соб-ствения му имот по
предназначение – за сезонно заведение. Като собственик, той не е длъжен да го търпи и
може да иска преустановяването му, чрез премахване на съответ-ната част от
обекта. Или доказана по делото се явява и пасивната материалноправна ле-гитимация
на Община С, по предявения иск.
Предвид горното, настоящият съдебен
състав намира, че негаторната претенция е основателна и следва да се уважи.
На ищеца следва да бъдат
присъдени направените деловодни разноски – от общо 1 558 лв., съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК, като възражението на ответ-ника по чл.78,
ал.5 от ГПК – с оглед фактическата и правна сложност на делото, извър-шената от
пълномощника на М. процесуална дейност и броя на проведените съ-дебни
заседания, се явява неоснователно.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.109 от ЗС, Община С,
адрес: гр.С ул. ” № , да премахне частта
от изградената от нея по югоизточната граница на ПИ с идентификатор
67800.505.30 по КККР на гр.С, адм. адрес: гр.С, ул. ““ № , с площ от 132 кв.
м., собственост на И.И. М, с ЕГН: **********,***, крепостна стена, обозначена с
цифрите 1, 2, 3 и 4, в Приложение № 2 към заключението на вещото лице по СТЕ В.
Г..
Скицата към заключението на
вещото лице В.Г., прието в съдеб-ното заседание на 13.01.2021г., приложена на л.77 от
делото, ДА СЕ СЧИТА за нераз-делна част от решението.
ОСЪЖДА Община
С, да заплати на И.И.М. сумата 1 558 лв. – разноски по делото.
Решението може
да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.