Какви обаче са „червените линии” за другите държави от ЕС? Британското издание „Гардиън” се опита да очертае приоритетите и страховете на всяка една от 27-те страни членки. Някои се припокриват в почти всички държави, други са строго национални. Всичко това ще окаже влияние върху преговорите за Брекзит.
Германия е една от най-устойчивите държави сред 27-те, освен това нейният глас се чува най-силно. Тя е и държавата, която най-много настоява Великобритания да не се възползва от четирите фундаментални свободи – свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора – или да се откаже от свободното движение, но в рамките на единния пазар. Канцлерът Ангела Меркел заяви, че ако се направи изключение за свободното движение на хора с британците, това ще означава да се наруши принципът на международния пазар.
Берлин и Виена обаче ще се стремят да запазят добри отношения с Великобритания и вероятно ще подходят по-гъвкаво към свободното движение –
„Освен, ако политическата химия не бъде напълно отровена, би трябвало да се намери решение и да се търси нов модел за британците и пътуването им в ЕС”, смятат властите в Австрия.
Германия иска да се намери споразумение за по-плавен Брекзит, но се опасява, че крайно споразумение ще е много трудно.
Италия
Италия е далеч по-благосклонна към Брекзит, отколкото някои други държави членки на ЕС. След катастрофалния референдум в страната през декември, новото правителство се фокусира върху вътрешните политики.
Рим има две изисквания към Лондон: да се установят връзки между единния пазар и свободното движение и да се гарантират правата на италианците на Острова. Анализаторите смятат, че Италия е по-малко изложена на вредните ефекти от Брекзит и очакват тя да заеме ролята на посредник.
„Смятаме, че напускането на ЕС ще има по-скоро ограничени щети за нас. Ние ще загубим много, но британците – още повече”, каза Сандро Гоци, зам.-министър по европейските въпроси.
Тереза Мей възнамерява да задейства член 50 от Лисабонския договор до края на март. На 25.03 обаче предстоят празненствата за 60-та годишнина от подписването на Договора от Рим.
„Интересуваме се от тези, които искат да делим едно бъдеще, а не от онези, които не искат бъдеще”, каза Гоци.
Литва, Латвия и Естония
Предпазливи по отношение на руския експанзионизъм, трите балтийски държави се надяват, че след Брекзит Великобритания ще остане близо до европейската външна политика и отбраната. Трите страни ще са сред най-дружелюбните лица на масата на преговорите.
Външният министър на Литва Линас Линкявичюс заяви, че „прагматично, взаимно приемливо решение” и „специален британски модел” изискват компромиси и от страна на Лондон спрямо свободната търговия и движение.
Трите държави са сред най-финансираните от европейските фондове и затова те ценят ЕС и ще се стремят да го запазят цял. Те също така се надяват, че правата на техните граждани в Обединеното кралство ще се запазят – над 160 000 латвийци живеят на Острова.
Белгия, Люксембург и Холандия
Белгия и Люксембург са сред основателките на ЕС и настояват за запазване целостта на Общността. Те дори имат хора начело на европейските институции – например Жан-Клод Юнкер и Херман Ван Ромпуй.
Хората там виждат правото си да живеят, работят и учат в чужбина като фундаментално обещание от ЕС.
„Това, което се опитваме да постигнем не е само икономически максимум, но да постигнем единство сред хората в Европа”, каза един дипломат.
Третата страна с най-голям внос в Холандия е Великобритания, затова и страната ще загуби много от Брекзит. Евроскептицизмът в страната обаче расте, а това означава, че властите ще търсят всякакви решения, но няма да допуснат Брекзит да изглежда като привлекателен модел.
Малта и Кипър
Малта все още ще държи ротационното председателство на ЕС, когато чл. 50 ще бъде задействан; страните в подобна ситуация обикновено имат желанието да подкрепят европейското законодателство. Въпреки добрите отношения между двете държави, Малта няма да настоява за специални отстъпки за Обединеното кралство.
„Всяка сделка трябва да е честна”, каза премиерът Джоузеф Мускат и добави, че ЕС не блъфира за свободното движение, защото „като всеки развод и тук може да има гадости.”
Кипър се надява на плавен и безболезнен Брекзит, но отбелязва, че „е ЕС е фиксирано меню, не а-ла-карт споразумение“.
Франция
Франция е сред най-честните държави сред 27-те и смята, че „Великобритания е имала торта, но я е изяла”.
„Трябва да има заплаха, трябва да има риск, трябва да има цена за Брекзит”, каза президентът Франсоа Оланд. Според него е невъзможно островната държава да напусне ЕС без да плати нищо.
Три фактора обясняват това. Първо – Франция иска Брекзит да не се превърне в модел на подражание и за другите евроскептици, дори и за френската крайно дясна партия на Марин Льо Пен. На второ място – французите виждат напускането на Великобритания като икономическа възможност.
Действията на Великобритания обаче също могат да изиграят роля в реформирането на ЕС и намаляването на френското влияние. Който и да поеме управлението на Франция, дали проевропеецът Емануел Макрон или антифедералистът Франсоа Фийон, Париж ще настоява за по-твърд Брекзит, а това ще бъде „дори по-зле от членството”, смята френският сенат. Ако Марин Льо Пен седне на президентския стол, всички облози отпадат.
Испания и Португалия
Освен гарантирането на четирите свободи, Португалия иска да запази своя исторически съюз с Великобритания, да защитят правата на гражданите си и да осигурят добро търговско бъдеще с четирите си най-големи вносителя.
„Великобритания много добре знае какво може и не може да има, но не знае какво иска”, каза португалската държавна секретарка по европейските въпроси Маргерида Маркес. Според нея, преговорите ще бъдат много сложни.
Мадрид също се притеснява за правата на стотиците хиляди испанци във Великобритания. Освен това е и нетърпелив да запази икономическите облаги от 300 000 британски пенсионери, които живеят в Испания или от 17-те милиона туристи от островната държава.
Бившият външен министър Жозе Мануел Гарсия-Маргало смята, че гласуването за Брекзит е допринесло за развяването на испанското знаме над Гибралтар. Тонът малко се измени, но все още не е ясно до къде ще стигне Испания в исканията си за суверенитет.
Швеция, Дания и Финладния
Сред най-близките съюзници на Великобритания в ЕС, със силни евроскептични партии и често задавани неудобни въпроси като институционална реформа, свободната търговия и миграция, трите северни страни все заявиха, че техният интерес сега се крие в запазване на единството на блока.
„Колкото по-близки връзки с Великобритания имаме, толкова по-добре. В момента обаче за нас е важно да имаме функциониращ ЕС – това е възможно най-доброто и ефективно решение”, каза шведският министър по европейските въпроси и търговията Ан Линде.
Дания също ще постави собствените си интереси над исторически връзки.
„Искаме да сме дружелюбни, но националните ни интереси изискват запазване на единния пазар”, каза дипломат от Дания.
Външният министър на Дания Кристиан Янсен смята, че „няма такова нещо като безплатен обяд, дори и за близък приятел на Дания, каквато е Великобритания.”
Финландия споделя виждания на съседките си и предупреди, че бюджетът на ЕС ще е значим фактор при преговорите за Брекзит.
Полша, Унгария, Чехия и Словакия
Така наречената Вишеградска четворка заплаши да наложи вето на всяка сделка за Брекзит, която не гарантира правата на техните граждани на Острова, но в действителност може да се окаже сред най-податливите партньори в преговорите.
И четирите държави видяха Великобритания като верен съюзник на ЕС: преграда с федерализма и френско-немската доминация и поддръжник на икономическия либерализъм, както и сигурен защитник на запад.
Въпреки, че Великобритания ще им липсва. Брекзит е шанс за напредък на еврореалистите, които да изместят правителствата във Варшава и Будапеща – и двете се надяват да видят Брюксел отслабен.
Заради руската заплаха, Полша се надява Лондон да запази участието си във външната политика на ЕС и в отбраната и да стане най-добрият европейски приятел на Кралството.
Държавите от Вишеградската четворка ще подкрепят онзи Брекзит, който ще запази добри отношения между ЕС и Великобритания.
Това обаче няма да е на всяка цена. С над 850 000 поляци живеещи в Англия, реципрочните права ще бъдат деликатен момент. За много от държавите в Централна Европа, свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора допринесе за превръщането им в модерни икономики. А това няма да се продаде евтино.
Румъния, Бългатия, Хърватия и Словения
400 000 румънци живеят в Обединеното кралство и това ги прави второто най-голямо общество в страната след Полша. Румъния ще настоява за запазване на свободното движение и единната търговия.
Най-бедната държава в ЕС – България, също се бори за гарантирането правата на 70-те хиляди българи в Англия и дори може да се възползва от Брекзит и да изиска от ЕС допълнителни средства за справяне с нова бежанска вълна от Турция.
Словения настоява Обединеното кралство да си плати пълната сметка за напускането си, а най-новият член от Съюза – Хърватия, смята, че Брекзит ще е дълъг и сложен процес.
