ГЕРБ води с 1 процент пред БСП, сочи проучване на изследователски център „Тренд”. То е направено сред 1002 граждани между 2-и и 9-и февруари. Според него пет партии влизат в следващото Народно събрание – ГЕРБ, БСП, Обединени патриоти, ДПС и „Воля”
Ето какво още коментира Димитър Ганев от изследователски център „Тренд” пред БНР:
Какво е Вашето обяснение за интереса на анализатори и журналисти, някои казват, че това ще бъдат избори, които ще минават през познатите от телевизията лица?
Прави впечатление при БСП, че това са хора, които винаги са били с по-скоро леви позиции, но са били и в доста случаи силни критици на левицата и на БСП специално. Самият професор Иво Христов неведнъж е изразявал своята доста остра и критична позиция спрямо действията на БСП. Чрез каненето и, съответно, приемането на тези хора да станат част от листата на БСП, червените се опитват да покажат, че започват да консолидират практически цялото ляво пространство и дори и хора, които са били критични към левицата, сега минават в нейните редици. Отговорът на ГЕРБ също не е за подценяване. Там виждаме името на Антон Тодоров, а вероятно ще видим и името на Тома Биков, който става все по-активен напоследък. И двете партии ми се струва, че търсят хем фигури, които са малко или много познати, но такива, които не са били точно партийни фигури, а са гравитирали около лявото или дясното поле.
Тоест, битката наистина е за тази ¼, която ще се окаже решаваща за изборите?
За оставащите 40 дни могат да се случат много неща. Доста често се взима едно изследване се казва „това са прогнозите за изборите”. Не, не са. Ситуацията е „моментна снимка“ на обществените нагласи 40 дни преди изборите, но за този период могат да се случат множество промени.
Да погледнем към резултатите на десните и ДПС. Вашата „моментна снимка” обхваща ли тези раздели, които се случиха от страна на Реформаторите?
За десницата, ми се струва, че вървим със страшна сила към сценария от 2013-а година. Ако си спомняте, тогава ДСБ, СДС и Движение „България на гражданите” на Меглена Кунева се явиха по отделно и резултатът за тях беше катастрофален – нито една от тези партии не влезе в Народното събрание. Това, което показват данните към този момент, е, че Реформаторският блок има шансове, но бих се съгласил, че там по-скоро има негативен тренд. Вероятно и Реформаторският блок добре си дава сметка, че този негативен тренд трябва да се обърне и именно заради това, според мен, бяхме свидетели само вчера на две новини, свързани с РБ – Кунева няма да бъде кандидат за народен представител, и блокът започва разговори със Светльо Витков.
По какъв начин върху тези избори ще се отрази работата на служебното правителство? Тази ревизия, която започна, това, което се случва в МОН… Това според Вас каква част ще бъде от кампанията?
Това правителство, по начинът, по който е конструирано, и по избора на министър-председател, не е реваншистко правителство, в смисъл това правителство няма да играе категорично за удари, за смазване, грубо казано, на ГЕРБ. По-скоро ми се струва, че ще има ревизия, която няма да променя рязко по някакъв начин картината. Забележете, между другото, че и основните „болни ресори”, здравето например, които започна да вади като горещи картофи, всъщност са реформаторски ресори. Това не са ресори на ПП ГЕРБ или на видни техни представители. Бойко Борисов като министър-председател носи отговорност за всичко това, но все пак да говорим, че тези неща, които досега излязоха, че ще променят кардинално картината, ми се струва не много коректно. Тепърва ще видим дали тези проблеми, които излизат, се задълбочават.
По отношение на подкрепата за президента Румен Радев, проучването сочи, че 62% го подкрепят; 42% смятат, че той е зависим от БСП. Можем ли така да го обобщим?
Ако това служебно правителство беше назначено от един президент, който се ползва с ниско обществено доверие, съответно и служебният кабинет щеше да бъде с ниско обществено доверие. Самият факт, че господин Радев, който е много одобряван, назначава този служебен кабинет и хората му имат доверие, автоматично се прелива и към служебния кабинет. Тук до голяма степен можем да говорим за скачени съдове, коментира Димитър Ганев пред БНР.
