През първата събота от управлението на Доналд Тръмп, докато столицата и големите градове се тресяха от протести, хората в провинциалните градове празнуваха. Типичен пример са семейството пенсионери Дик и Джейн Еймс, които организираха парти в част на Тръмп: червени балони с формата на числата „четири“ и „пет“ ( всеки за по 11 долара) и картонен макет на „почитаемия гост“ (около 50 долара). Менюто включваше всичко, което можете да се сетите с „т“: такос, тост, тиква, текила и т.н.
„Маниачка съм на тема Тръмп“ – ми каза домакинята наскоро, която преди е продавала застраховки. Видяхме се през седмицата в евтин ресторант в малкия провинциален град Тери Хойт, където живее тя и съпругът й. Тери Хойт се намира на пресечната точка на магистрали 40 и 41, близо до отклонението за магистрала 70. Градчето претенциозно се нарича „Кръстопътят на Америка“ – по-късно това мото възприе Индиана. Съпругът на Джейн – Дик, бивш авиодиспечер, кимна одобрително. Тези дългогодишни републиканци са убедени, че Тръмп вече е изпълнил някои от основните точки в програмата си.
Само 600 мили (ок. 965 км.) на изток, в Ню Йорк и Вашингтон, социалната мрежа Туитър прегря от негодувание срещу новата администрация и катастрофалните първи 24 часа от мандата на новия обитател на Овалния кабинет: неверни се оказаха изявленията на Тръмп за броя на публиката по време на тържествената церемония по встъпване в длъжност, от деспотичното му слово. Докато говорителят на Белия дом Шон Спайсър, се караше на медиите, нашите провинциални приятели, семейство Еймс, гледаха новините по „Фокс“ и си хапваха и пийваха тематичните храни и напитки.
Месец след като Тръмп и администрацията му са поели страната, повтаряме „теста Виго“. Това е малък град с около 108 хил. жители, идеален брой за проучване на общественото мнение. През тази година във Виго за Тръмп гласуваха около 55.4 процента, а Клинтън – 40.2 процента. През последните 60-сет години Виго отразява точно настроенията на избирателите. От 1956-та насам, кандидатът, който печели във Виго става и следващият президент на САЩ. Когато за първи път посетих Виго през 2016-та, се изненадах от подкрепата за имотния магнат, иначе нехаресван в Ню Йорк. Още политическия естаблишмънт дори не го считаше за претендент за президентския пост. Това, което допадаше на хората от Виго е неговия бизнес подход към политиката. Семейство Еймс и жителите на Виго са един и същи тип избиратели. Доволни ли са от Тръмп? Чувстват ли се като излъгани купувачи? Промени ли се животът им, след като новият президент пое управлението на страната?
Мненията в Тери Хойт и Вито са идентични: Тръмп прави това, което е обещал. Хората не виждат нищо нередно в политиката му към имигрантите. Мислят, че говори без заобикалки, като Рейгън. А за острите му реплики към световните лидери и партньорите на САЩ, казват: „Няма да обявим война на Австралия.“
„Той следва „Изкуството на сделката“ (бел ред. бестселър на Тръмп, публикуван в САЩ през 1987-ма) – не сме свикнали с това“, е дежурното обяснение. Твърдите поддръжници на Тръмп са склонни да извинят манипулацията с броя на присъстващите на церемонията по встъпването му в длъжност, или мислят, че информацията за малобройна публика е манипулативна. В малките градове има дори развалени приятелства с хора, които не виждат в Тръмп „моя президент“.
Избирателите, които го харесват вярват, че до края на 100-те дни от управлението си Тръмп ще започне да строи стената по границата. А на въпроса как ще финансира проекта, който е около 15 млрд. долара, всички отговаряха с шеги.
„Бих направила дарение“, каза Джейн. При посещението на Тръмп в Тери Хойт, през април, тя купила тухла и я занесла като символичен подарък за стената. „Ако направиш дарение, ще ти се приспадне от данъците“, пояснява съпругът й Дик. Хората, с които говорихме са в еуфория. Джейн твърди, че е забелязала промяна в настроението си, откакто Тръмп е избран: „Щастлива съм. Харесвам това, което той прави.“
