С едно изречение, идеята на Джоузеф Стиглиц за неравенството е, че то е въпрос на политика, а не неочаквано лошо стечение на икономическите обстоятелства за отделни хора. Това е притеснително, счита той и съветва гражданите и политиците да се възползват от възможността да решат проблема, преди да се задълбочи.
В новата си книга „Да пренапишем правилата на Американската икономика: наръчник за икономически ръст и общ просперитет“, нобеловият лауреат, професор в Колумбийския университет и главен икономист на Института „Рузвелт“, задава въпроса: „Могат ли правилата в икономиката на Съединените щати да бъдат пренаписани, така че да облагодетелстват всички, не само богатите?“ Отговорът е „категорично да“ според Джоузеф Стиглиц.
Той описва настоящото положение като „ярка картина на един объркан свят“. Икономистът отбелязва, че 91 процента от ръста на доходите в САЩ между 2009-та и 2012-та са отишли при най-богатите, които са около 1 процент от американците. А практиките и политиките, довели до това положение, са: смъртта на синдикатите, нарастващата монетаризация на икономиката, стесняването на възможностите за икономически просперитет в по-малките населени места.
Всичко това е направило богатите още по-богати, а останалата част от обществото се лута. Сред другите условия, които влияят върху неравенството са: ниските заплати, неефективната регулация и надзор от страна на правителството, фокусирането върху краткосрочния, вместо върху дългосрочния ръст, което създава условия за облагодетелстване на акционерите за сметка на работниците и потребителите.
Стиглиц констатира още, че независимо от напредъка на технологиите, които би трябвало да на теория да увеличат ефективността на икономиката и да понижат цените, потребителите плащат повече под формата на такси за финансови услуги, а от приходите се облагодетелстват големите компании и банките. Така средната класа се източва финансово. Всичко това е създало не само икономическо разслоение, но и два различни морала, пише още икономистът.
Професорът от Колумбийския университет посочва и как да се коригира неравенството: решенията покриват цялата финансово-икономическа и социална реалност: от паричната политика до корпорациите и пенсионната система. Прагматизмът не е приоритет за него: решение, което предвижда козметични промени в някои сектори и което е угодно на всички, не е никакво решение, категоричен е авторът.
Вместо това, той предлага фундаментални реформи и ревизия на начина, по който функционира американската икономика.
На първо място, казва ученият – да се намали т.нар. извличане на рента: става дума за практиката за увеличаване на богатството посредством отнемане от другите (под една или друга форма), а не чрез действителна икономическа дейност. Лобирането например, позволява на големите компании, да харчат за политическо влияние: промяна на законодателството и регулациите в тяхна полза. По този начин една влиятелна и доста състоятелна прослойка от обществото, става още по-богата. Лобирането само по себе си не носи ползи за икономиката, освен че създава няколко работни места в столицата Вашингтон. Стиглиц посочва, че намаляването на ефекта от извличането на рента е критично важно за намаляване на неравенството, особено при комплексни въпроси като цените на жилищата, патентите, контрола върху мощта на големите компании.
За да бъдат преодолени подобни стереотипи и политики, Стиглиц счита, че Съединените щати трябва да се откажат от това, което определя като некоректни и отживели модели в икономиката. Той вярва в икономиката на предлагането, която расте по презумпция, а регулациите и данъците стесняват възможностите за бизнес и намаляват ръста на икономиката.
Освен това, икономистът счита, че за да се ограничи извличането на рента са необходими мащабни промени в данъчното законодателство, регулациите и финансовия сектор. Например, увеличаването на корпоративните данъци, преустановяването на преференциите за високоплатените лица и облекчаването на данъчния кодекс, ще намали стимулите за натрупване на екстремно количество богатство, защото то ще бъде обложено с много високи данъци, от които няма да има измъкване.
Стиглиц предлага 5-процентно увеличение на данъчните ставки за най-богатите. Тази стъпка, според него за 10 години ще вкара около 1.5 трилиона долара в хазната.
Той се обявява още за „данъчно равноправие“, което да елиминира преференциалния режим за капиталовите печалби и дивидентите – бонус за онези, които могат да си позволят да държат големи суми като запаси.
За да се гарантира, че корпорациите, пазарите и отделни лица, не се обогатяват за сметка на работещите при тях и обществото (потребителите на стоките или услугите им), Стиглиц призовава централната банка да бъде по-активна. Той критикува Фед, че е твърде фокусиран върху макроикономическите индикатори и прекалени загрижен за бизнеса и пазарите, макар че може да се намесва в икономиката. Икономистът призовава правителството да не стимулира само строителните фирми, а да финансира агенция за подпомагане закупуването на жилища, която да дава изгодни ипотечни кредити и да следи пазара за изкривявания.
Задълбочеността на Стиглиц заслужава възхищение, но предписаните от него мерки могат да се окажат невъзможни за изпълнение, предвид на времето, необходимо за всяка една промяна. Списъкът включва преместване на фокуса към осигуряване на работа за всички, а не към стъпки за намаляване на безработицата. И още – инвестиции в обществената инфраструктура, по-добър достъп до финансови услуги, по-добро здравеопазване и в частност – детско, по-големи платени отпуски и подсилване на лостовете за обществено договаряне, по-високи заплати и повече прозрачност на корпорациите.
На практика, въвеждането на всички тези мерки, предполага промяна на политиката и структурата на американската икономика.
Ученият иска всички американци да имат достъп до образование, да могат да си намерят работа, да имат жилища и сигурни старини. Звучи като сбъдване на американската мечта, която от друга страна е непостижима утопия.
Статията е публикувана на 02 ноември 2015-та, а част от идеите на Стиглиц подхраниха предизборната платформа на Доналд Тръмп.
