През последните 70 години Европа следва само една посока: по-силна интеграция и повече държави-членки.
Една голяма икономика обаче обърна гръб на ЕС. Брекзит ще бъде повратна точка. За момента не е ясно как точно ще се развият отношенията между Великобритания и 27-те държави от Европейския съюз.
Националистическите партии в другите държави използват Англия като пример, за да подкрепят тезите си за напускане на Съюза. Сложността на Брекзит и евентуалните икономически проблеми възпират останалите държави да не поемат по този път.
Не само Европейският съюз е заплашен. Еврото също се намира на кръстопът. Това ми напомня, че използвах същия термин в книгата си „Раждането на еврото”, която излезе през 2007г. Това означава ли, че предположенията ми преди 10 години са били твърде песимистични? За съжаление, не. Еврото премина през почти фатални кризи след глобалния срив на финансовите пазари през 2008г. Вярно е, че това събитие предизвика някои крайно необходими реформи в държавите-членки. Въпреки това, 10 години по-късно, европейската валута е в много лошо състояние.
Необходими са много по-амбициозни реформи. Безработицата се увеличава до рекордни равнища и независимо от реформите, нивата й остават критични в някои държави. Правителствата на много страни са задлъжнели толкова много, че зависят от това дали Европейската централна банка ще купи облигации, за да ги защити от повишаване на лихвените проценти, което от своя страна пък би застрашило платежоспособността им.
Проучванията на Централната банка показват, че бягащите от кризата страни все още търсят сигурност. Гърция например още се люшка между нов спасителен заем или напускане на еврозоната.
Валутата може и да е преминавала през някои кризи, но няма как да оцелее, ако тези проблеми не бъдат решени.
Запазвайки изключително ниски лихвени проценти и компенсирайки разликите в държавните облигации, ЕЦБ държи еврото. Кредитната институция обаче се претоварва от тази отговорност, защото достига своя лимит.
Как може да се излезе от критичната ситуация и да се осигури бъдещето на еврото? Единият вариант е да се създаде фискален съюз. Така ще се прехвърлят пари от богатите към бедните държави.
Това предложение обаче игнорира факта, че в ЕС участват само суверенни държави. Суверенитет означава някой да носи отговорност за данъците и разходването на публичните разходи и да се отчита пред народа. За да се случи това, Конституциите в много държави ще трябва да се променят, например в Германия или ще трябва да се измени договорът за ЕС. Но и двете неща са малко вероятни.
Кой ще пледира за създаването на фискален съюз без демократична легитимност, или данъчно облагане без представително тяло?
Единственото решение пред ЕС засега е да предприеме строги реформи, които да засилят икономическия растеж и да намалят безработицата. Всичко това в комбинация с фискална дисциплина, би трябвало да доведат до някъде. Пътят обаче е много дълъг.
