„Постистина“ (post-truth) e думата на 2016-та, според Оксфордския речник, а значението й е „обстоятелства, при които фактите имат по-малко значение при вземане на решение от емоциите“. Макар че придоби популярност наскоро, понятието съществува от близо 15 години. Има известна ирония в езика: понякога минава десетилетие, докато някоя нова дума влезе в ежедневна употреба.
Първият споменал „постистината“ е покойният сръбско-американския писател, сценарист и драматург Стийв (Стоян) Тешич, а годината е 1992-ра . В статия за списание „Нейшън“ (The Nation), Тешич пише, че „след срамната истина „Уолтъргейт“ , пресата заглушава скандала като пренасочва вниманието към кампанията срещу Иран и войната в Персийския залив“. Той прави извода, че „като свободни хора, по собствена воля сме решили да живеем в един свят на „постистина“.
Година по-рано, през 1991-ва излезе и сериалът на Дейвид Линч „Туин Пийкс“. А крилатата фраза, с която го запомнихме „Совите на са това, което изглеждат“ – звучи като метафора на постистина.
Понятието се възроди около двете ключови събития за 2016-та – референдума във Великобритания за членствто й в ЕС и кандидатпрезидентската кампания на Доналд Тръм. Развръзката и в двата случая беше неочаквана – британците избраха Брекзит, а Доналд Тръм стана президент, на косъм, но стана. А въпросът, който все още е отворен, е дали съвременната актуализация на термина „постистина“ не е политкоректна?
Докато вървеше кампанията за избор на американски президент, бяхме обсипани от всевъзможни сензационни разкрития: „Доналд Тръмп е спечелил изборите с помощта на руснаците“, „Руснаците хакнали пощите на десетки демократи“, „Доналд Тръмп се държи вулгарно с жените“ и т.н.
Политическата мръсотия в САЩ обаче, счупи рекорда, през миналата седмица.
Си Ен Ен излъчи репортаж, че руската агентура е подготвяла компромат за личния живот и финансите на Тръмп, като се позова на източници от правителството, без да ги назовава.
Медията твърди, че с резюмето за случващото се били запознати двамата президенти, които си предават властта: Обама и Тръмп.
Самото резюме, пък, беше пуснато в жълтия сайт „Бъзфийд“ (Buzzfeed), малко след като Си Ен Ен излъчи новината. Източникът на информацията не е американското разузнаване, а 52-годишният Кристофър Стийл, директор на базирана в Лондон компания „Орбис Бизнес Интелиджънс“ (Orbis Business Intelligence), който твърди за себе си, че е бивш агент на британското разузнаване МИ-6, работил в Русия. Той съшивал въпросния компромат в продължение на няколко месеца, по поръчка на политическите опоненти на Тръмп, както от Демократическата, така и от Реубликанската партия. През август се срещнал с представители на ФБР в Рим и им предал 35 страници документи по случая.
Дали е вярно? Имало ли е топла връзка между нехаресващите Тръмп демократи, републиканци и Кремъл? А има ли още? Последно, кой се е забъркал с Русия – Тръм, или опонентите му? Като журналист, когато прочета новина, която съдържа скандални твърдения, се питам: кое е истина и кое – лъжа?
Дяволът обикновено се в крие детайлите. Затова – да се обърнем към фактите. До тук, няма официално потвърждение от ФБР, че изнесената в репортажа на Си Ен Ен информация за руски компромати срещу Тръм, е вярна. Но също така няма и официално опровержение. А Си Ен Ен е влиятелна медия. Руският компромат срещу Тръм беше топновината за миналата седмица. Едва ли във ФБР са я пропуснали. За постистина, според лексикалното значение на думата, ли става въпрос или за политически машинации?
Ето четири важни теми, по които липсва информация до тук:
1)Връзките на Тръмп с руското правителство преди изборите
Знаеше ли някой от обкръжението на Тръмп – организатори на кампанията, семейство, консултанти, че информацията, за която се съобщава сега е била в ръцете на руското правителство преди изборите? Бил ли е във връзка с руското правителство някой от близките до Тръмп лица, както се твърди в резюмето? (Например, стана ясно, че адвокатът на Тръмп Майкъл Коен не е бил в Прага през август 2016-та, докато в доклада се твърди, че е бил там и се е срещал с официални лица от Кремъл). Имало ли е подобна среща с друг представител на обкръжението на Тръм?
I have never been to Prague in my life. #fakenews pic.twitter.com/CMil9Rha3D
— Michael Cohen (@MichaelCohen212) January 11, 2017
2) Сгафили ли са американските спецслужби?
В репортажа на Си Ен Ен се казва, че срещата в Рим между Стийл и агентите на ФБР била през август. Не става ясно, обаче, кога информацията е стигнала до централата на бюрото във Вашингтон. И защо им отнело 5 месеца, докато Обама и Тръмп бъдат информирани. Какво са предприели ФБР, след като са получили документите през август? Би трябвало, да са се задействали, предвид значението на информацията.
3) Резюмето от разузнавателната разработка, публикувано в „Бъзфийд“ отразява вече случили се събития -а има ли информация за предстоящи? Изчерпана ли е поръчката? Да не забравяме, че не е нужно информацията да е вярна, за да е разрушителна.
4. На последно място да се запитаме – може ли компроматите срещу Тръмп да не са компромати, а истина?
Според Си Ен Ен, след срещата в Рим, „американското разузнаване проверило мрежата му в Европа и стигнало до извода, че той и източниците му са надеждни“. Но медията не разкрива източниците си в правителството. Голяма част от доклада, който беше оповестен миналия четвъртък, разчита на един-единствен източник, авторът му – Кристофър Стийл. Това напомня ли ви аферата „Кървърбол“ – когато американското разузнаване изгради тезата си, че Ирак разполага с оръжия за масово унищожение, само върху разказа на един-единствен иракски дезертьор. После се оказа, че това не е така. А и „Бъзфийд“ отбелязва, че пълният документ (не резюмето) съдържа правописни и фактологични грешки.
От друга страна, от разузнаването уведомили двамата президенти Обама и Тръмп, което означава, че гледат сериозно на доклада.
Последните кандидатпрезидентски избори в САЩ, ще се запомнят и с безпрецедентната намеса на службите за сигурност в изборния процес. Първо избухна скандалът с хакнатите пощи на Демократическата партия, чиито водач е Хилари Клинтън, опонентът на Тръм. От изявление на шефа на ФБР пред Сената преди седмица, стана ясно, че руснаците са хакнали електронната поща на Демократическата партия и пощата на близък сътрудник на Хилари Клинтън, а след това са разпространили в „Уикилийкс“ информацията, до която са стигнали. Това станало преди изборите и било направено с цел да се дестабилизира кандидатурата на демократите – Хилари Клинтън. Според директора на ФБР, руснаците са влезли и в компютрите на работещи по кампанията на Тръмп на местно, но не и на национално ниво.
Има още нещо нетипично, обаче, в последната афера с руските компромати срещу Тръмп: новината изтече в средствата за масова информация неофициално. А фактът, че от ФБР не коментират, показва, че има причина.
В началото споменах филма на Дейвид Линч – ще припомня част от сюжета, за всеки случай: Туин Пийкс е среден по големина град в далечния северозапад на Съединените щати (в действителност няма такъв град, той е художествена измислица). На брега на близкото езеро е открит труп, завит в найлонов чувал. Никой не подозира, че случилото се ще разтърси целия град. Името на убитата е Лора Палмър, обичано от всички 17-годишно момиче, Мис Туин Пийкс, дъщеря на почтено и уважавано семейство. Но впоследствие се оказва, че това е било само привидно.
Ако използване условния език на филма – до момента имаме само труп в чувал. Въпросът е чий труп – на Доналд Тръмп или на Хилари Клинтън? И още – ще промени ли историята малката фирма за бизнес разузнаване на англичанина Кристофър Стийл?
Виргиния Стаматова
