През тази зима у нас сериозно се заговори за смога, а Столичната община обеща да вземе мерки, ама на пролет, иначе казано – следизборно и след края на отоплителния сезон.
Дискусията между градските власти и гражданите се води от известно време през социалните медии. Възмутени столичани от липсата на адекватни действия срещу смога коментират във Фейсбук, че при излизане във вечерните часове, получават нещо като асматичен пристъп. Друг коментар от петък сутрин гласи: „София преживя една от най-сташните си нощи след бомбите от 43-та: въздухът беше гъст и отровен. СПЕШНА наредба на СОС и заповед на кмета за забрана на твърдото гориво през зимния сезон: въпросът е на живот и смърт. “
София не е единственият град, изправен пред необходимостта да се бори със смога. Затова решихме да видим как се решава проблемът в съседна Гърция, която се изправи пред него, далеч по-рано от нас.
Има доста различия между стратегията, предложена и отложена от градските власти у нас и това, което са предприели южните ни съседи. Най-вече по това, че за градоначалника старите коли замърсяват и намеренията са да ги спрат от движение въобще, с помощта на КАТ. В Гърция ограниченията не са по принцип, а важат в определени дни, за които Министреството на околната среда прогнозира, че ще има повишено замърсяване на въздуха. Друга разлика е, че касаят дизелови автомобили.
Кой е основният източник на замърсяването у нас – колите или ползването на твърди горива – може да се досетим и като погледнем Индекса за качеството на въздуха, цитиран по-горе. Данните показват, че най-голямо е замърсяването не в централните софийски райони със засилен трафик, а в кварталите с високо строителство, където хората се отопляват масово на твърдо гориво. За отоплението на твърди горива политиката на СО е информационна кампания, т.е. средства за пиар, с които хората да бъдат убедени да не го правят, но как точно не става ясно.
Предпазването от мръсен въздух в Гърция предвижда още затваряне на училища и намаляване натоварването на ТЕЦ-овете, както и свиване до 30 процента мощностите на замърсяващите произвоства, за дните, в които се очаква смог над нормите.
Ограниченията не се прилагат едновременно, а се степенуват в завсимост от замърсявато. Най-общо, те се активират, когато забранените частици са над 150 микрограма на кубичен метър въздух. Една от най-интересните мерки в Гърция е предоставяне на безплатно електричество за битови цели в дните със смог за социално слабите. В замяна те се задължават да не ползват печки и камини на твърди горива. (У нас на социални слабите ресорното министерство отпуска ваучери за твърди горива.)
Безплатен бонус, не само за хората с ниски доходи, има и сред предложените от Фандъкова мерки във Фейсбук, както писахме. Става дума за транспорта, при това не е сигурно, че безплатният трабспорт ще сработи, защото повечето хора ползват коли именно поради липсата на редовен и удобен транспорт от и до работа.
Освен различният обхват на мерките, които у нас са предложение, а в Гърция факт от 2013-та, впечатление прави, че там борбата със смога не е солова акция на една или друга община, а е държавна политика, която се осъществява от Министерството на здравеопазването и на околната среда, а общините само подпомагат процеса. У нас засега, водеща е ролята на столична община, а МОСВ предоставя данни. За в бъдеще, се очаква и участие на КАТ.
Механизмът с безплатния ток в Гърция е следният: Министерството на околната среда публикува прогноза, например, че четири дена в месеца, условия благоприятстват образуването на смог. Ако се въведе изискване да не се палят камини, от сметката за ток на социално слабите се приспада размерът на консумираната енергия през въпросните четири дни.
В Южната ни съседка още, в дните с високо замърсяване на въздуха се дават препоръки към уязвимите групи от населението, да избягват пребиваване на открито и физическа активност (например джогинг), сприране на децата от ясли и училища, спиране на централното отопление в обществените сгради с изключения на болниците. Приветстваме гръцкия опит и се надяваме и у нас да се вземат работещи решения, обърнати към обществото, а не фасадни мерки.
Виргиния Стаматова
