В края на декември съдът в Истанбул освободи една от най-известните съвременни турски писателки Аслъ Ердоган. 49-годишната романистка прекара зад решетките 136 дни след задържането й по подозрение във връзки с вече несъществуващия прокюрдски вестник „Озгюр гюндем”, който турските власти власти разглеждат като рупор на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК). Задържането й предизвика вълна от недоволство в целия свят.
Пред френския сайт RFI Аслъ Ердоган разказа за престоя си в женския затвор в истанбулския квартал Бакъркьой, за процеса срещу нея и за ситуацията в Турция след неуспешния опит за преврат от 15 юли.
– Г-жо Ердоган, на 29 декември миналата година съдът Ви освободи след 136-дневен престой в предварителния арест. В какво състояние на духа Ви намираме?
– Мисля че все още една част от мен се намира в килията. След като излязох от ареста се срещнах с много хора и си дадох сметка, че говоря само за затвора. Паметта ми остана там. Трудно ми е да го обясня. В продължение на четири месеца и половина не съм видяла нито едно дърво. Сега навън има хиляди. Трудно е, когато всичко това се случи изведнъж. Твърде много дървета, твърде много хора. Вие знаете в затвора всичко е много ограничено. Всичко за мен е шокиращо. Светът е толкова широк, толкова шумен. Трудно ми е да се адаптирам отново… наистина.
Страхотно е, че отново имам възможността да погаля котка, например. Това е нещо, което не може да се прави в затвора. Не можете да докоснете животно. Там небето е много малко. Вчера се загледах в морето. Това е морето през зимата. Много е мрачно. Опитвам се постепенно да се върна към нормалния живот, но ме е страх. Всяка вечер си казвам: „Дали ще се върнат отново?”. Може би ще ме задържат пак през следващите три дни… Наблюдавам върху себе си травми от задържането. Предната нощ не можах да спя. Чаках полицията…
– Какви бяха условията на Вашето задържане?
– През първите пет дни на моето задържане бях оставена в изолация. Това наистина беше много тежко. През първите дни всички бяха много строги с мен. Не ми позволяваха да пия вода в продължение на 48 часа. Тези неща се появиха и в пресата. Късно се запознах с ръководството на затвора. Те разбраха, че не съм член на ПКК и не съм кюрд. Това промени ситуацията и постепенно ръководителите на затвора започнаха да се държат покровителски с мен. Въпреки това престоят ми зад решетките беше труден за мен. Женският затвор в Бакъркьой е един от най-строгите в Турция. Един ден се разболях, беше вторник. Казаха ми, че мога да бъда прегледана от лекар само в петък. Имах силна треска, но въпреки това чаках до петък. Лекарствата си получих една на другия ден, в понеделник. Това е.
В този момент затворите са много по-строги отколкото обикновено. Имахме право на петминутни телефонни разговори веднъж на всеки две седмици. Носеха се слухове, че хора отвън ще атакуват затворниците. Страхът властва навсякъде. Да не говорим, че килиите са пренаселени, защото около 50 хиляди души бяха арестувани през последните пет месеца. Непрекъснато сменят мерките на произволно задържаните. Всяка сутрин се събуждаш с мислите: „Ще остана ли тук? Ще ме преместят ли на друго място, по-лошо от това?”. Трудно е да бъдеш в затвора.
– Бяхте обвинена в „принадлежност към терористична организация” заради връзки с прокюрдския вестник „Озгюр Гюндем”. Процесът срещу вас продължава. Имате ли доверие на съдебната система или Ви е страх?
– Разбира се, че ме е страх. Освободиха ме, но не са ме оправдали. Обвинението може да ми наложи наказание от задържане за две години и половина до доживотен затвор. Възможно е да бъда оправдана по повечето обвинения срещу мен. Мисля че ще ме осъдят на две години или нещо подобно. Ситуацията може да се промени. Още утре може да получат телефонно обаждане и да ми дадат по-строго наказание. Страхувам се от предстоящия процес. Нищо още не е решено. За момента просто съм извън затвора.
Освен това се носят слухове за бъдещи покушения срещу писатели, журналисти и адвокати. Дори има списък с имена в интернет. В този момент в Турция никой не се чувства в безопасност. Признавам си страх ме е.
Все пак мисля, че международната подкрепа, която получихме беше за добро. Благодаря на всички вас европейските писатели и журналисти и в частност на френските. Без вас все още щях да съм в затвора. Нямаше да ме пуснат на свобода.
– Защитена ли е свободата на словото в Турция?
Това е шега! Свободата на словото в Турция е просто една шега. Пускат ни на свобода и на следващия ден задържат известен журналист с обвинението, че е помагал на три различни терористични организации. (Става въпрос за разследващия журналист Ахмет Шък, бел. ред.) Той вече беше в затвора. В действителност около 150 журналисти, дори повече, са задържани в различните затвори в страната. Днес задържат хора и заради съобщения в Туитър. Заплашени са и много университетски преподаватели. Дори и хора от киноиндустрията, които са много известни. Скоро започна процес срещу популярен режисьор и актьори. В момента, в който изразите своя позиция в Туитър, може да очаквате, че полицията ще започне да ви търси. Хората живеят в страх. Страхуват се дори да говорят по телефона. И аз ги разбирам.
– Какви са условията за свобода на хората като Вас, които защитават свободата на словото?
Това всеки решава сам за себе си. Мисля че солидарността е нещото, което може да помогне за промяна на ситуацията. Искам да отправя послание: Където и да се намирате, каквито и да са вашите убеждения, за да се борим за свободата на словото трябва да сме обединени. Трябва да водим кампании за всички, които са задържани заради различните си гледни точки. Единственият възможен начин е да бъдем заедно.
