Без конкретно решение приключи срещата на финансовите министри от еврозоната. Гърция и нейните кредитори не успяха да изгладят съществуващите различия по време на разговорите в четвъртък, целящи намиране на решение на застоя в спасителната програма на страната преди предстоящите избори в редица европейски страни.
На проведената среща с еврогрупата не се стигна до пробив, който да разчисти пътя за приключване на настоящите преговори за преразглеждане на гръцката помощ в размер на 86 млрд. евро. Съществува обаче натиск за постигане на окончателно споразумение до февруари, тъй като след това серията избори в Холандия, Франция, Германия и вероятно Италия биха могли да отклонят вниманието на европейските правителства относно предприемането на каквито и да са непопулярни отстъпки по отношение на Гърция, коментира в. „Уолстрийт Джърнъл”.
„Има ясно разбиране, че бързото финализиране на втория преглед на спасителната програма е в интерес на всички”, заяви след срещата шефът на Еврогрупата Йерун Дейселблум. Той препоръча на техническия екип да ускори работата си с гръцкото правителство относно необходимите реформи, което да позволи бързо завръщане на мисията на кредиторите в Атина и постигането на споразумение на техническо ниво възможно най-скоро.
След срещата в четвъртък Дейселблум и европейският комисар по икономическите въпроси Пиер Московиси казаха, че няколкото спорни въпроси по отношение на реформите трябва да намерят решение, преди преговарящите екипи да могат да се завърнат в гръцката столица.
„Ще продължим нашите контакти и подготвянето на почвата за връщане на нашите екипи в Атина, като се надявам това да стане възможно най-бързо”, отбеляза Московиси.
Заключението на втория преглед по настоящата спасителна програма за Гърция се отлага повече от година и това забавяне води до притеснения, че преговорите могат да станат по-трудни, или дори невъзможни веднага, след като стартира изборния цикъл в Европа към средата на март.
Шефът на Еврогрупата също така не даде индикации, дали може да бъде прокаран мост по отношение на разногласията между ЕС и МВФ относно фискалните цели за Гърция, но заяви, че присъствието на Фонда в гръцкия спасителен план „не подлежи на коментар“ за редица страни от еврозоната.
Гърция се нуждае от милиарди евро свежи спасителни заеми най-късно до юли, когато страната предстои да изплати падежи на големи по размер заеми. В продължение на месеци правителство в Атина беше приклещено между исканията на Международния валутен фонд за по-строги мерки на икономии и отказът на Германия да бъде обсъдено ново голямо облекчаване на гръцкия дълг.
Атина настоява водената от Германия еврозона, която е основен кредитор за страната, да преструктурира своите спасителни заеми така, че Европейската централна банка да може да включи Гърция в нейната програма за покупки на държавни облигации, известна като „количествени улеснения“. Гърция вярва, че това би довело до сериозна подкрепа за нейната слаба икономика, но от своя страна ЕЦБ посочи многократно, че няма да започне да купува гръцки облигации, докато не бъдат разсеяни съмненията относно платежоспособността на Гърция.
Преди това обаче, Германия настоява Атина да приеме исканията на МВФ за допълнителни мерки на строги икономии. Според германския финансов министър Волфганг Шойбл успехът на преговорите е единствено в ръцете на Гърция.
Редица официални представители на еврозоната продължават да твърдят, че Гърция не може да избегне приемането на законодателство, включващо някои болезнени мерки, тъй като ключовите европейски кредитори не биха предоставили повече средства на Атина, ако МВФ не е доволен и не се присъедини официално към трета спасителна програма.
