135 години от създаването си отбелязва БНБ. На 25 януари 1879 г. е утвърен първият устав на Българската народна банка (БНБ) от руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков. На неговото име по-късно е кръстен е дин от основните булеварди в столицата, а сянката на Русия остава да тегне дълго време върху централната ни банка.
През следващата година е приет закон за рязане на монети в Княжеството, с който се създава и българската парична единица – левът, а през следващата година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки.
В началото БНБ е под контрола на министъра на финансите – обслужва държавния бюджет и касовата дейност на държавата и извършва банкови операции, присъщи на търговска банка, без да притежава правото да отпечатва и да пуска в обращение банкноти.
Това става възможно през 1885-та, когато е приет нов Закон за учредяване на БНБ, според който БНБ е държавна банка с основен капитал 10 000 000 златни лева, внесени от държавата и представляващи собственост на банката. Юридическият акт от 1885-та изрично гарантира традиционната за централните банки привилегия да емитира банкноти, които представляват законно платежно средство на територията на държавата. Законът разрешава на БНБ да съчетава дейност по банковото обслужване на икономиката и населението със задължения на централна банка. Тази особеност се запазва в продължение на няколко десетилетия: БНБ изпълнява емисионни функции, кредитиране на държавата, съхраняване на паричните средства, касово обслужване на държавния бюджет, от една страна, с извършването на типичните за търговска банка влогово-депозитни и кредитни сделки.
През Втората световна война БНБ отново е принудена да кредитира държавата и да се справя с обезценяването на лева. С приетия в края на 1947-та Закон за банките е извършена коренна реформа: частните банки са национализирани, а банковата система е преобразувана по съветски образец и функционира така до края на 80-те години. На БНБ е вменена задачата за цялостно финансово обслужване на създадената свръхцентрализирана държавна икономика. Банката е длъжна освен това пряко да кредитира държавата и икономиката, като е пряко подчинена на Министерския съвет и на министъра на финансите.
До средата на 50-те години БНБ следва сталинския модел: превърната в послушен изпълнител, тя се включва в контролираните експерименти на стопанското „размразяване“. През периода 1944-1989-та България 3 пъти стига до фалит, като и трите пъти – по времето на управлението на Тодор Живков. Първият е в края на 50-те и началото на 60-те години, когато към Москва потегля златният резерв на БНБ. През 1959 г. натрупаните по време на Царство България 26 тона златни резерви тайно са преместени в Москва под предлог, че сградата на БНБ нямало да издържи на атомна бомбардировка. До 1962 г. две партиди от златния резерв на България са продадени, за да бъдат покрити падежите по дълга към съветските банки в Лондон и Париж. В края на 1962 г. около 21 тона злато си купува срещу рубли и Централната банка на СССР – „Госбанк“, макар две години по-рано е било обсъждано друго решение, а именно златото да бъде продадено срещу капиталистическа валута и с осигурения ресурс да бъдат погасени българските задължения.
През 60-те години с български активи е закупена бейрутската „Литексбанк“, чиято дейност и досега не е изцяло изяснена. (Има подозрения, че през банката са минавали сделките с българско оръжие и синтетични наркотици с арабски режими и терористични формирования.)
Вторият фалит на БКП е през 1978-ма, а третият – през 1987-ма. И в двата случая външният дълг на страната рязко се увеличва, поради хаотичната икономическа безпътица на „зрелия социализъм“, и острите неравновесия на системата. Създадените в края на комунистическия режим „социалистически“ търговски банки изиграват ролята на фермент, който окончателно разлага системата, става ясно от документи от Държавния архив и БНБ, публикувани преди две години. Принудена да финансира цели губещи отрасли, БНБ се превръща в мълчалив хроникьор на провала на централизираната икономика от съветски тип.
Възвръщането на банковата система на България към принципите на пазарната икономика и на БНБ към принципите на независима централна банка става възможно едва през 1991 г., когато влизат в сила два основополагащи закона: Търговският закон, с който е възстановена нормативната основа за осъществяване на търговско банкерство, и новият Закон за БНБ, който възстановява независимостта на банката и й възлага отговорността да осъществява надзор върху дейността на банките. Въпреки това нещета не вървят гладко. Банковата система претърпява срив през 1996-1997-ма, когато на власт е кабинета на Жан Виденов. Причината са огромните загуби на държавните предприятия и липсата на воля тези предприятия да обявят фалит. Така се стига до въведения в средата на 1997–ма паричен съвет или валутен борд. Българският лев е фиксиран първоначално към германската марка, а от 1999 г. – към еврото по курс 1.95583 лева за 1 евро. БНБ пък губи функциите си да провежда парична политика. През същата година е извършена деноминация на лева.
С приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. БНБ става част от Европейската система на централните банки.
