Буквално седмица преди да бъде назначен нов служебен кабинет, управляващите в оставка, измислиха тримесечен план за борба с битовата престъпност. Така амбициите отново надхвърлиха възможностите, а кабинетът „Борисов-2“ показа последователност в липсата си на реална преценка.
Може би като се вгледаме в детайлите, би казал, оптимистът, ще открием по-сериозен замисъл или стратегия. Затова – да се вгледаме. За успеха на програмата се изисква скромен ресурс, с който МВР обаче не разполага: 300 автомобила и около 1140 полицаи, които да патрулират с тях. Да не си помислите, обаче, че у нас няма полицаи. Има и то предостатъчно, поне според данните за щата на силовото ведомство – там работят около 60 хил. човека. Около половината са редови полицаи (другите 30 хил. са по всяка вероятност – администрация). Нищо, 30 хил. полицаи никак не са малко, но по някаква причина – те са съсредоточени само в градовете и не се занимават с малките населени места. Затова, се налага да бъдат приетите поправки в закона за МВР и от редиците на пенсионираните вече военни и полицаи да бъдат осигурени недостигащите 1140 човека. На пенсионерите се разчита да свършат черната работа, четем между редовете, замисъла на акцията.
След като вече има начин МВР да назначава пенсионери и така да се каже, е решен кадровият проблем, да видим как ще бъдат осигурени останалите ресурси или така необходимите 300 автомобила, с които новите полицаи да патрулират. И тука вече става много интересно, защото не е ясно кога ще пристигнат автомобилите. На пресконференцията, с която управляващите в оставка анонсираха акцията, министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова, уточни, че през март (или в края на евентуалната програма) щели да дойдат 297 автомобила, поръчани за МВР по друга обществена пръчка. Елементарната логика сочи, че новите 300 автомобила, по обществената поръчка за селата, ще дойдат след тримесечния срок на акцията, или в най-добрия случай – към края й. А това не ни убеждава, че планът не е замислен добре.
Но, най-веселата част тепърва предстои и е свързана с бюджета. За да се купят 300-та автомобила, са необходими 8 млн. лв., сочат разчетите на МВР за финансиране на инициативата. От тях 6 млн. лв. ще се вземат от бюджета на МВР, а останалите 2 млн. лв. трябва да бъдат отпуснати допълнително. За бензин за три месеца, са необходими още 5 млн. лв., смятат управляващите, които си отиват след броени дни. Така, още в началото на годината, ще се наложи актуализация на бюджета на МВР, въпреки че за 2017-та ведомството получи с 9.4 процента или 106 млн. лв. повече, отколкото през 2016-та. А бюджетът му набъбна до около 1.33 млрд. лв. или до около 13 процента от прогнозния БВП на страната за тази година.
В бакалската сметка, за финансирането на операцията, която управляващите представиха пред медиите, така и не става въпрос за заплати, а само за пари за държавна поръчка за автомобили и за гориво. Малка подробност, но все пак – съществена. Едва ли някой ще се съгласи да пази селата без пари, т.е. ще трябва и за заплати да се предвидят едни, да речем средно по 1000 лв. на човек (с осигуровките) или около 3.420 млн. лв. за трите месеца на операцията.
В заключение, от финансовата част на определено закъснялата програма за противодействие на битовата престъпност, така както са я представили ексуправляващите (без перото за заплати), излиза, че цената на справянето с битовата престъпност в селата струва 22 млн. лв. за една година. Точно толкова са предвидените разходи за озеленяване в столицата. Само дето за цветята в София парите са сигурни, а за опазването на имуществото и живота на хората в малките населени места – не.
Внимание заслужава и отправеното от министър-председателя финално послание: за момента се финансира операцията за три месеца, а следващото правителство, ако иска може да я продължи. „Ако не, като се върнем, ще ги направим за цялата година“, казал още на журналистите премиерът в оставка. От изявлението на Борисов оставаме с впечатление, че той е наясно с проблема и знае, че мерките за решаването му трябва да са дългосрочни. Обаче през този мандат е имал по-важна работа и затова оставя проблема „в наследство“ на следващото правителство. Ако не го решат – ще се върне. Цялата история трагикомично напомня крилатата фраза от един български филм („Куче е чекмедже“): „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път“.
Да не говорим, че преди Борисов, подобна акция „на парче“ срещу битовата престъпност предприе кабинетът на Пламен Орешарски през 2014-та. Отчетоха се бегли резултати, но и стана ясно, че с временни мерки само предупреждават престъпността да се покрие, за известно време. И така до следващия кабинет и следващата гръмка акция.
