Исторически високи нива на недоверие към президента и обичайно високи нива на недоверие към парламент и правителство. Това е кратката равносметка от завършващия мандат, според обощен социологически портрет, изготвен от „Галъп интернешънъл“.
70% от пълнолетните българи са дали негативна оценка за работата на Народното събрание, едва 20% са положителните нагласи. Кабинетът „Борисов 2” се ползва с подкрепата на около 30% от населението.
По нива на доверие отиващите си парламент и правителство изглеждат по-добре в сравнение с мандата „Орешарски“, но без ентусиазъм в подкрепата – какъвто имаше в първия мандат на Борисов, коментира „Галъп”.
В последните месеци преди президентските избори доверието в президента се колебаеше в дялове около една четвърт от запитаните, а недоверието – около две трети. Така президентската институция записа исторически високи нива на недоверие по време на мандата „Плевнелиев“. Подобна трайна негативна ситуация в показателите за одобрение на президента за последно беше фиксирана в края на мандата на президента Желю Желев.
Стабилен е бил процентът на доверие в правителство и парламента по време на мандата.
Победата в местните избори от есента на 2015 г. даде психологически „бонус“ подкрепа за властта, респективно за правителството. Загубата в президентските избори през есента на 2016 г. пък подейства обратно. Тя явно се отрази негативно и на личния рейтинг на премиера. Бойко Борисов започна новата година с 25% доверие и с 61% недоверие, пише в оценката си „Галъп”.
Доверието към властта обикновено е сред групите с по-високи доходи и образование, а неодобрението към парламента е повсеместно.
Мандатът на президента Росен Плевнелиев се разви на фона на сложна политическа обстановка и това явно беше неблагоприятно за популярността на институцията. По време на протестите срещу кабинета на Пламен Орешарски е отчетен първият спад в доверието към Плевнелиев. Инициираният от него референдум през 2015г. обаче доведе до временен спад в недоверието.
