На 1-ви януари еврозоната отбелязва своя 15-ти рожден ден. Ето и някои любопитни факти за валутата на европейската общност:
Еврото е използва от почти 340 млн. души всеки ден.
То стартира на 1-ви януари, 1999 г., първоначално съществуващо само като виртуална валута, използвана в областта на счетоводството и финансови транзакции.
Евро монети и банкноти бяха въведени на 1-ви януари 2002 година.
Вдъхновението за символа на еврото идва от гръцката буква епсилон – намигване към историята на страната като люлка на европейската цивилизация. Двете хоризонтални черти означават стабилност.
Евромонетите имат индивидуална страна с националния дизайн. Австрия например е избрала Моцарт.
Евробанкнотите от друга страна никога не изобразяват хора или реални места, само илюстрации на измислена архитектура.
Въвеждането на еврото не беше „любов от пръв поглед“ и много граждани бяха против неговото приемане. С времето обаче те оцениха лекотата на пътуванията и правенето на бизнес зад граница, без притеснение за валутните колебания.
Към днешна дата 56% от хората приемат еврото като „нещо добро“ за страната си, според проучване на Европейската комисия, публикувано този месец. Сред хората на възраст 15-24 години подкрепата за еврото е по-голяма – при 68 на сто от хората.
Еврозоната е претърпяла две големи кризи, които почти са довели до разпадането на валутния съюз. Проблемът започва в Гърция, когато, в резултат на световната финансова криза през 2008 г., достъпът до лесни кредити пресъхна и страната бе застрашена от просрочени дългове.
Загрижеността скоро се разпространи в други силно задлъжнели страни-членки на Европейския съюз като Португалия и Ирландия. Кулминацията в няколко международни спасителни мерки се оказа основен тест за европейската солидарност.
Но проблемите на Гърция не свършват дотук. Дори и след като получи два спасителни пакета, икономическото й състояние се влоши и тя се доближи до излизане от еврозоната през 2015 г., докато лидерите й отново се съгласиха да спасят Атина за трети път.
Със задаващите се избори в Холандия, Франция, Германия и Италия, лидерите на еврозоната се загледаха във възхода на популистките, евроскептични партии, окуражени от решението на Великобритания да се излезе от ЕС.
Френският крайнодесен лидер Марин Льо Пен обеща да изтегли страната си от европейската общност и да организира референдум за членството в ЕС, ако тя спечели надпреварата за президентския пост.
Холандският крайнодесен лидер Герт Вилдерс също обмисля референдум за ЕС.
