Църквата отбелязва Богоявление, един от най-големите християнски празници.
Това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Иисус Христос. След тайнството на Богоявление хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа, Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек) и започнали да вярват, за това деня се нарича още Богоявление.
До този ден се смята, че дните са опасни и по земята бродят караконджули и демони – наричат се „Мръсни дни“, Поганци, Караконждуви дни. С кръщаването на водата светът става безопасно място за живеене.
В нощта преди Йордановден се смята, че небето се отваря и каквото си пожелаеш ще ти се сбъдне.
Придружен от тържествено шествие, попът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата. По традиция нечетен брой момчета се хвърлят, за да го хванат. Смята се, че който пръв го хване ще бъде много здрав и всичко ще му спори. В миналото този, който хванел кръста, бил богато награждаван от своите съселяни.
Смята, се че болните, ако се измият с вода от мястото, където е изваден кръста, ще оздравеят.
Носи се вода и вкъщи да се поръси за здраве или да бъде лек през годината, ако се наложи. Вярва се, че, ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът – здрав.
150 хиляди българи празнуват имен ден на Йордановден. Мъжете са 78 253, а жените 71 095.
На този ден имен ден празнуват: Йордан, Богдан, Йорданка, Данчо, Данка, Борил, Богомил, Бистра, Найден, Божидар, Божидара и техните производни.
