След 2020-та добивът на руски нефт може да започне да спада с бързи темпове, около 10 процента годишно, предупреждава живеещият в Норвегия руски газов експерт Михаил Крутихин, в анализ за списание „Форбс“. В края на 2014-та спря добивът от руския шелф. Руските компании започнаха да намаляват инвестициите за изследване на нови запаси и усилено експлоатират съществуващите, като ги унищожават, продавайки на ниски цени, с приближаването края на старите проекти.
Наложените от страна на САЩ и ЕС санкции заради анексията на Крим и военните действия в Донбас, допълнително усложняват инвестирането в един от най-перспективните отрасли в Русия, от който могат да се изкарват добри приходи. Но не става въпрос за липса на интерес от страна на международните капитали, а за откровеното дискриминиране на чуждите компании в нефт- и газодобивния сектор в страната. От 2008-ма в Русия влизат законови рестрикции, които не позволяват достъп на чуждите капитали до континенталния шелф. Възможни са само договори за поддръжка, които не предвиждат каквато и да било форма на собственост върху запасите или продукцията. Освен това, според Закона за природните богатства, ако бъде открито находище от над 70 млрд. тона нефт или 50 млн. тона газ, лицензът за добив може да бъде отнет в полза на държавните компании („Газпром“ и „Роснефт“).
„Патриотичната“ редакция на законодателството нанесе сериозен удар върху перспективите за усвояване на находищата в Русия. Лицензите за добив са поделени между „Газпром“ и „Роснефт“ и не само, че за чуждите инвеститори не е оставен пазарен периметър. Перспектива липсва и пред крехкия частен сектор. Изпълнението на лицензионните задължения, се оказа трудна задача за неповрътливите гиганти и в държавната администрация заваляха искания за отлагане на програмите за сеизмични проучвания и сондажи. А в края на 2014-та, с падането на цените на нефта, добивът замръзна.
Ниските цени на нефта и природния газ са втората причина за нежеланието на руската страна да си сътрудничи с чужди компании. А покачването на разходите за добив от арктическия шелф до около 150 долара за барел, лишиха от рентабилност тези проекти. На сушата, пък, се оказа, че около 70 процента от запасите на нефт са трудно достъпни, което повиши себестойността на добива до 70-80 долара за барел. Бавно върви разработването на нови петролни полета (и нови залежи на старите полета), каквито се появяват над 50 годишно на картата на Русия. Разкриването на големи находища, пък въобще не се случва.
Затова руските компании започнаха да свиват инвестициите за разкриване на нови находища и усилено експлоатират съществуващите, а това води до изтощаване на запасите.
Според Държавната комисия по запасите и полезните изкопаеми, плановете на правителството да поддържа добивите на ниво над 525 мнл. тона годишно, не отговарят на възможностите на отрасъла. По тяхна оценка, след 2020-та, добивът на нефт в Русия ще започне да пада с около 10 процента годишно, което е притеснително. Запасите на газ в Русия са практически неизчерпаеми, но пазарните ограничение създават непреодолими препятствия за по-голямо увеличение на добивите.
Възможният ръст на цените на суровия петрол и усъвършенстването на технологиите за добив, могат да решат проблема с изтощените запаси в Русия. В дългосрочен план, обаче, руската икономика трябва да се пренастрои, така че да не разчита на нефта като на основен източник на средства за бюджета.
Ако се доверим на данните от анкетата с експерти от бранша на консултантската компания „Делойт“ (Deloitte), около 18 процента от респондентите считат, че притокът на капитали в нефтената индустрия на Русия през следващите 5 години ще се увеличи. Но през 2015-та броят на оптимистите беше цели 48 процента. От друга страна, 36 на сто вярват, че ще има по-малко приходи, отколкото сега, а 37 процента залагат, че инвестициите ще останат без промяна.
Друга изследователска компания „Глобъл Дейта Ъпстрийм Анализис“ ( Global Data Upstream Analytics), публикува данни за рязък спад на чуждите инвестиции в нефтодобивната индустрия на Русия. Ако за 2010-2016-та четирите най-големи инвеститори – англо-американската „Бритиш Петролиум“ (BP) , германската Ба Ес Еф (BASF), международната „Шел“ (Shell) и италианската „Ени“ (Eni) са вложили общо над 9.3 млрд. долара, то за следващите три години (2017-2020-та), нови инвестиции планират само Ба Ес Еф и „Шел“, при това под милиард. Целта е да се поддържат вече започнатите проекти.
Анализ на Михаил Крутихин за „Форбс“
