Броени часове преди встъпване в длъжност на 45-я американски президент Доналд Тръмп професор Любомир Топалов, преподавател по политически науки в японския университет „Мейджи”, коментира, че от днес САЩ ще има държавен глава, който в голяма степен е бунтар, в голяма степен параноичен, който не вижда световния и домашния ред по начина, по който десетилетия наред беше виждан от всички политически лидери, независимо дали те са републиканци или демократи.
От Бостън той коментира за БНР, че в лицето на Доналд Тръмп виждаме много различна визия за това накъде отива световният ред.
Г-н Топалов, от месеци работите по вашата книга за популизма. Каква по-подходяща територия и атмосфера за тази книга от тази, в която следим тази церемония. Тръмп, според мнозина, победител именно с популизма, носещ неговата кампания, идва на власт с обещание да направи Америка по-велика.
Да, всъщност като се замисля последните няколко години са много плодотворни именно за тази тема. И Европа, и Америка дават много хляб за хора като мен, за изследванията им. Истината е, че всъщност това, което се случва според мен в света е някакъв вид революция срещу утвърдения свят. Според една от теориите, тъй като не е имало голяма война повече от 70 години, светът е забравил ужаса на войната, поколенията са забравили какъв е ужасът на войната, а напомнянето на този ужас дори не носи емоционалния заряд, който би могъл да предпази от попадането в клопката на национализъм и всякакви други идеологии, които биха могли да тласнат дори установени демокрации към популистки личности като Доналд Тръмп.
Казахте установени демокрации. Вчера на последната си пресконференция все още президентът Барак Обама призна победата на Тръмп, но призова американците да не приемат демокрацията като даденост. Тази церемония и този мандат се очакват на фона на прогнози за силни протести, въпреки че в крайна сметка американците преглътнаха този избор.
От една страна бих искал да кажа, че за последните 4-5 десетилетия има голям диалог в политологическите научни среди дали институционалните устои на демокрацията са достатъчни, за да я предпазят от попадането в клопка на личности, които могат да я обърнат така, както Хитлер е направил през 30-те години в Германия, и дали една демокрация, установена върху стабилни институционални устои може да удържи на един такъв удар – като например избирането на популистки лидер. Според мен днес сме изправени пред възможността да видим именно такъв социален, политически, дори исторически тест – дали американската демокрация, смятана за една от най-стабилните в света, може да издържи точно този тест.
Това е другата гледна точка на онова, с което започнахме този разговор – очакването за промяна, което даде шанс на популистите, на антисистемните играчи. Не е ли пресилено очакването за апокалипсис с идването на власт на Тръмп?
По мое лично мнение не просто е пресилено, но сега виждаме обратната вълна на тези, които много дълго време бяха заглушавани. Да кажем хората, които не одобряваха и протестираха срещу избирането на един президент като Барак Обама. В момента виждаме по същия начин протест и отхвърляне на Доналд Тръмп. Хората сега казват Тръмп не е „нашия” президент, но много казваха и, че Обама не е „наш” президент. От тази гледна точка именно в това разделяне на идеологически и партизански начин на „наш“ и „ненаш“ президент в апокалиптични с визия за края на света настроения се губи обективността. Обективността е, че имаме от днес един президент, който в голяма степен е бунтар, в голяма степен параноичен, който не вижда световния и домашния ред по начина, по който десетилетия наред беше виждан от всички политически лидери, независимо дали те са републиканци или демократи.
Понеже това е президентът на Америка, а не просто поредния успял да намери подкрепа популист в Европа. Важно е да накъде ще тръгне той и затова бих искала да Ви попитам какво ни показва екипът на Тръмп по отношение на най-важното притеснение – какви ще бъдат отношенията на САЩ с Русия, след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп. Може да се говори много дълго дали обтегнатите отношения между Москва и Вашингтон са своеобразна гаранция за световен ред, това е друга тема, но така или иначе ние виждаме една номинация за държавен секретар на САЩ, една номинация, вече минала през Конгреса, за шеф на Пентагона, на две личности с различно отношение към Путин. Доколко това показва, че все пак Тръмп ще търси баланс по отношение на Русия?
Тук има два елемента. Първият е, че всъщност изцяло политиката в изграждането на кабинета на Тръмп се базира на търсенето на противоположности и противопоставяне. Според мен, това е в основата на мисленето на Тръмп, както като бизнесмен, така и като политик и президент. Вторият елемент се отнася към глобалния ред и към това дали Русия трябва да бъде главният опонент и враг на Америка или това трябва да бъде Китай. Тръмп е много силно против европейската интеграция, защото смята, че тя е изградена на гърба на Америка, а в същото време краде от икономическия потенциал на САЩ. Всъщност ние виждаме една много различна визия за начина, по който световния ред трябва да бъде установен и накъде отива. Въпросът дали НАТО е алианс, който не е изпълнил своята служба по времето на Студената война и е отмрял, дали не трябва да се върнем към военни съюзи от времето на създаването на света. Като че ли те са създавани, когато е имало необходимост от тях и да се разпадат тогава, когато спират да бъдат необходими. НАТО не е такъв съюз, НАТО е съюз, който е базиран на ценности, на обща визия, и той казва, че може би със своите действия този тип съюз не е адекватен със съвремието. Може би със своите действия Тръмп може да започне процес на разграждане, така както Горбачов искаше да реформира една доста закоравяла система на Съветския съюз и доведе до много бързия ѝ разпад. Защото всъщност тази закоравяла система отвън изглежда много твърда, но вътре е много мека. Самият факт, че Тръмп беше избран по този начин, по който беше избран, показва, че вътре тази система е много омекнала.
Кога ще разберем каква е Америка на Тръмп? Колко е велика, колко е различна? Колко време след днешната церемония?
Това не е нещо, което се случва за ден два или три. Предполагам до края на неговия мандат това няма да е напълно ясно, още повече, че тук няма много ясна граница върху ясни стойности кое е добро и кое е лошо. Кое е полезно, кое не е полезно. Виждате, че 15 г. след започването на войната в Ирак продължава да има гласове, които да оспорват и да казват, че е имало смисъл да се започне. Едва ли някога ще стигнем до конкретен и категоричен отговор на този въпрос, но от гледна точка на вътрешнополитически и икономически събития, мисля че това ще се случи още през първата година, защото много бързо ще стане ясно накъде водят икономическите приоритети на новата администрация. Това ще бъде и разковничето дали Тръмп ще бъде преизбран за втори мандат и как ще бъде запомнен той в американската история.
