„Музео Атлантико” (Museo Atlántico) или Атлантическият музей е първият по рода си в Европа, защото всички 300 скулптури се намират под водата. Автор на нестандартното изкуство е британецът Джейсън де Кеърс Тейлър, пише британският вестник „Телеграф”.
Инсталацията може да бъде видяна 14 метра под повърхността на Атлантическия океан, край бреговете на Канарските острови или по-точно край Лансароте. Разположен е на площ от 2 500 кв. м. и може да бъде посетен от гмуркачи или чрез лодки със стъклено дъно.
Експозицията включва 30 метра дълга стена, която тежи над 100 тона. Използвани са само рН неутрални материали, които трябва да насърчат възпроизводството на местните видове риби, както и да се създаде среда за морския живот в Биосферения резерват на ЮНЕСКО. (Биосферният резерват е строго охранявана територия с уникална флора и фауна и други природни ценности с голямо значение, които служат за еталон на първичното състояние на екосистемата. На тяхна база се прави оценка на влиянието, което човешкият вид оказва на природата – бел. ред.)
Скулптурите изразяват „диалога между миналото и настоящето, както и разделението в обществото”. Някои от най-емблематичните творби са „Рубиконът”, „Водовъртежът” и „Салът на Лампедуза”, който изобразява бежанския наплив към италианския остров.
Експозицията отдава почит на успелите бежанци, но и на онези, които са „мечтали и са се надявали, но вече са морското дъно”, каза авторът Джейсън де Кеърс Тейлър пред „Локал”.
„Надявам се, че Атлантическия музей на Лансароте ще е началото на един нов свят, ще насърчи по-доброто разбиране на скъпоценната морска среда и колко много ние зависим от това”, каза Тейлър по време на откриването.
„Музео Атлантико” не е първата подводна изложба на Тейлър. Предишните пъти негови скулптури са красили дъното край Канкун, Мексико (през 2009г.), както и край Гренада, Карибите (2006г. – първият по рода си подводен музей).
През 2014 той направи най-голямата подводна скулптура, наречена „Оушън Атлас” (Ocean Atlas), която тежеше над 60 тона.
