Решаваща седмица започва за новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп и неговите помощници. Основният въпрос сега е какво ще бъде отношението на кабинета му спрямо Русия и дали няма да има конфликт на интереси.
Тази седмица предстои първата пресконференция на Тръмп от 6 месеца. На нея ще стане ясно дали новият държавен глава приема заключенията на американските разузнавателни служби, че има руска намеса в изборите.
Бъдещият началник на президентския кабинет Рейнс Прибъс заяви, че Доналд Тръмп признава за руските хакерски атаки срещу Хилари Клинтън. Що се отнася до евентуални връзки с Русия, помощникът каза, че това решение ще бъде взето от президента, когато встъпи в длъжност на 20 януари.
Разузнавателните служби изнесоха доклад, в който бе посочено, че Москва е провеждала редица хакерски нападения, за да помогне на Тръмп да спечели мястото в Белия дом. Доналд Тръмп обаче отказва да отговори дали той е поръчал тези атаки.
В интервю за „Асошиейтед прес”, Тръмп каза, че е научил много от дискусиите с разузнавателните служби, но не отговори дали приема твърденията за мотивите на Москва. Новият президент добави, че подобряването на отношенията с Русия би било добре за САЩ и само „глупавите хора” не биха се съгласили с това.
„Опасявам се, че тези надежди ще бъдат прекъснати много бързо”, каза лидерът на Сената Мич Мъкконъл. „Ясно е, че Русия са голям противник. Доказаха го, опитвайки се да се месят в изборите ни.”
Разсекретена версия на доклада директно обвързва руския президент Владимир Путин с намесата в изборите. Написано е, че Москва определено предпочита Тръмп пред Клинън. В доклада се твърди още, че категорично има руска намеса, която е помогнала на милиардера да спечели. Тръмп получи 306 електорални гласа, при нужни 270.
Според сенатор Линдзи Греъм тези разкрития са стъпка напред, но не са достатъчни.
„Той ще защитава свободния свят много скоро”, каза доскорошният критик на Тръмп. „Искам само да признае, че Русия се намесва. Следващият път ще е Иран. Може и Китай.”
Междувременно шведският министър-председател Стефан Льовен предупреди, че Скандинавската държава също е изправена пред няколко заплахи за сигурността, включително и кибер атаки. Според него съществуват заплахи за страната, с оглед на военното струпване в региона на Балтийско море, особено след „незаконното анексиране на Крим от Русия”. Властите в страната увеличиха разходите на армията заради повишеното напрежение в региона. Освен това, забелязва се ръст на хакерските атаки, през 2016 година са регистрирани 100 000.
