Като американски гражданин, подобно на много други, бях шокиран от победата на Доналд Тръмп. Трудно ми е да си представя човек, на когото поради неговите темперамент и квалификации да подхожда още по-малко длъжността държавен глава на най-напредналата демокрация в света.
От друга страна, като политолог с огромен интерес, очаквам президентството му, защото то трябва да се превърне в проверка на устойчивостта на американските институции.
Американците искрено вярват в легитимността на своята държавна уредба и до голяма степен тази вяра се обяснява от това, че залегналият в нея взаимен контрол на институциите, е разработен да защитят хората от тирания и прекалена концентрация на изпълнителната власт.
Но в много отношения тази система никога не е била заплашена от лидер, който си е поставил задачата да провокира всички съществуващи норми и правила. В този смисъл – на прага сме на най-големия естествен експеримент, който ще ни покаже дали САЩ са страна на законите или страна на хората.
Президентът Тръмп се различава от всички свои предшественици в много отношения. Кариерата му в бизнеса нагледно демонстрира решителен стремеж да печели и готовност да заобиколи неудобните правила, ако такива му се изпречват на пътя, например, като принуждава подизпълнителите си да завеждат дела, за да си получат парите. Той беше избран в резултат на класическа популистка кампания, мобилизирала взривоопасен електорат, предимно на работническата класа, чиито представители смятат, често напълно основателно, че системата не се съобразява с техните интереси.
Тръмп критикува елита във Вашингтон, включително членове на собствената си партия, като я наричаше корумпирана клика, която се надява да свали. Той вече наруши редица неформални норми и правила, отнасящи се до поведението на президента, като дори открито и крещящо лъжеше и се опита да оспори легитимността на традиционните институции – от разузнавателната общност (която сравни с нацистите) и Федералния резерв (който обвини в опит да избере Хилъри Клинтън) до американската изборна система (която обвиняваше във фалшификации до самия момент на избирането му).
Дарън Аджемоглу – икономист, специализирал се в изучаването на недееспособни държави, смята, че американската система за взаимен контрол на институциите не е така силна, както се смята. Конгресът е контролиран от партията на Тръмп и затова ще изпълнява неговите нареждания. Върху съдебната система може да се повлияе, като бъдат назначени нови хора във Върховния съд и в съдилищата на федерално равнище. А 4000 политически протежета в изпълнителната власт ще съумеят да склонят своите агенции да изпълняват волята на президента. Представителите на елита, които преди бяха против него, постепенно започват да го възприемат като нормален президент. Икономистът обаче забравя, че водещите медии, които се смятат за четвърта власт, способна да търси отговорност от президента, сега са подложени на безмилостни нападки от страна на Тръмп и последователите му, които ги обвиняват в разпространяването на „фалшиви новини“. Според Аджемоглу главният източник на съпротива, е гражданското общество, т.е. мобилизираните на милиони обикновени граждани, протестиращи срещу политиката и извращенията на Тръмп: спомнете си онези протестни маршове, които бяха проведени във Вашингтгон и в цялата страна в деня след встъпването му в длъжност.
Не е само Тръмп. Авторитарният популизъм се надига в Западна Европа. Ето защо Аджемоглу е прав, като твърди, че гражданското общество е ключов лост за влияние върху президентската власт и че на неговата основа, прогресивните либерали, в тази паника, ще могат да надигнат глава и да се мобилизират за подкрепа на политиката, която защитават.
Подозирам обаче, че институционалната система на Америка е малко по-силна, отколкото я рисува Аджемоглу. В новата ми книга твърдя, че в американската политическа система има прекалено много ограничения и противоречия и че тя трябва да бъде стимулирана, за да даде на правителството възможност да предприеме по-решителни крачки. Макар влизането на Тръмп в Белия дом да предизвиква много вълнения по повод възможна злоупотреба с власт, все едно смятам, че моята позиция е вярна и че появата на американски авторитарен управник е реакция на предшестващата го парализа на политическата система. Засилването на парализата не е решение въпреки редицата призиви за „съпротива“, носещи се отляво.
Много институционни ограничения ще продължат да действат и при Тръмп. Макар Републиканците да се радват, че контролират и двете камари на Конгреса и президентската власт, в коалицията им съществуват дълбоки идеологически разногласия. Тръмп е популист и националист, който, по всичко изглежда, вярва в ефективността на силното правителство. Той не е привърженик на компактния държавен апарат и пукнатините ще продължат да се увеличават, когато администрацията му започне да се занимава с решаването на различни въпроси – от свиването на здравните реформи на Обама до финансирането на инфраструктурни проекти. Тръмп наистина може да смени съдиите или, което е доста по-опасно, просто да игнорира съдебните решения и да се опита да лиши от пълномощия онези съдии, които застанат на пътя му. Но промяната на баланса в съдебната система е много бавен процес, чийто резултати могат да бъдат почувствани чак след няколко години. По-откровени нападки срещу съдебната система ще предизвикат бурна реакция, както стана в случая със съдията Гонсало Куриел по време на предизборната кампания. (бел.ред. Съдията Гонсало Куриел, следеше две дела срещу Доналд Тръмп, съответно в Калифирния и Ню Йорк. Обект на разследване беше програмата от семинари, известна като Trump University. Донал Тръмп го обвини в пристрастност, защото бил с мексикански произход, но после прие да плати общо 25 млн. долара, за да избегне процес за мошеничество, за това, че е нарекъл образователната си програма университет.)
На Тръмп ще му бъде много трудно да контролира изпълнителната власт и това разбират всички, работили някога в нея. Много от издигнатите от Тръмп членове на кабинета – Джеймс Матис, Рекс Тилърсън и Ники Хейли, вече огласиха възгледи, противоречащи на възгледите на Тръмп. Дори да му бъдат верни, ще трябват редица различни навици и опит, за да бъде управляван гигантския бюрократичен апарат на САЩ. Струва си да се отбележи, че в САЩ има доста повече назначени политически дейци, отколкото в другите демокрации. Между другото, Тръмп встъпи в длъжност, без да има в запас редица верни привърженици, които да може равномерно да разпределя из бюрократичния апарат. През живота си той е управлявал само едрия семеен бизнес и няма онези 4000 деца и близки роднини, с които би могъл да попълни американското правителство. Повечето помощници и асистенти на министрите ще станат политици, направили кариера в рамките на Републиканската партия и нямащи никакви лични връзки с Тръмп.
Най-накрая, не трябва да забравяме и американския федерализъм. Вашингтон не контролира щатите по цял списък от въпроси. Отмяната на здравните реформи на Обама на федерално равнище ще се превърне в огромно бреме за щатите, включително за онези, управлявани от губернатори републиканци. Калифорния, където живея, е фактически отделна държава, имаща малко общо с Тръмпландия, и тя ще създава свои собствени правила и условия, независимо от това какво казва или прави президентът.
А способността на Тръмп да се промъква през институционните препятствия ще бъде сведена до политиката, т.е. до нивото на подкрепа от страна на другите републиканци. Стратегията му в момента е ясна – той иска да използва своето „движение“, за да сплаши всички, които застават на пътя на политическата му програма. И той се надява да сплаши водещите медии, като ги дискредитира и ги лиши от възможността да го подвеждат под отговорност. Той обаче се опитва да направи това с помощта на ключовата си основа, която съставлява не повече от една трета или дори една четвърт от американския електорат. Вече се намериха немалко сенатори републиканци, готови да се скарат с новата администрация по такива въпроси като Русия или здравната реформа, за да лишат партията си от мнозинство в тази камара. А самият Тръмп след избирането му не можа да охлади скептичното отношение към себе си сред тези, които не влизат в бройката на верните му съратници, за което свидетелства падащият му рейтинг. Опитите за очерняне на медиите на втория ден от съществуването на администрацията едва ли ще помогнат в бъдеще да бъдат използвани в качеството на рупор за идеите му и средство за убеждаване на тези, които все още се съмняват.
Макар да се надявам, че тази система на ограничения ще помогне в определена степен да бъде контролиран Тръмп, все още смятам, че трябва да променим правилата, за да направим нашето правителство по-ефективно, като премахнем определени ограничения, парализиращи работата му. Демократите не трябва да имитират поведението на републиканците при президента Обама и да се противопоставят на всички инициативи, идващи от Белия дом. Фактът, че всеки от 100-те сенатори може да наложи вето върху издигната кандидатура за чиновник от изпълнителната власт от средното звено, просто е абсурден. В известен смисъл едно сплотено правителство ще ни позволи да се отървем от някои недостатъци на нашата система и опонентите на Тръмп трябва да го признаят. За последен път Конгресът прие законопроекти за разходите „в обичаен режим“ преди две десетилетия. За САЩ е изключително важно да увеличат разходите за въоръжените сили, за да се противопоставят на заплахата от страна на страни като Китай и Русия, но те не могат да го направят, защото Министерството на отбраната действа в съответствие с гласувания през 2013 г. таван на правителствените разходи, който на свой ред е резултат на създалата се в Конгреса безизходица.
Или да вземем инфраструктурата – онази част от програмата на Тръмп, която аз (и много демократи) подкрепяме. По този въпрос страната също е в задънена улица и главно препятствие стана съпротивата от страна на консервативно-либертарианското крило на Републиканската партия, което точно така би поставило в задънена улица инициативата на Хилъри Клинтън, ако тя бе станала президент. Сега Тръмп има възможността да скъса отношенията си с част от членовете на Камарата на представителите и да пробута увеличаването на разходите за инфраструктура, което може да направи с помощта на демократите на Нанси Пелоси. Но дори в този случай такава инициатива ще се сблъска с огромни препятствия, създавани от редица слоеве за регулиране на федерално и щатско равнище. Именно тези дребни ограничения правят новите инфраструктурни проекти толкова продължителни и скъпо струващи. Затова сега трябва да се възползваме от шанса и да ускорим този процес.
Важно е да помним, че една от причините за победата на Тръмп стана ясното осъзнаване, че американската политическа система в много отношения е разбита – тя е подложена на влиянието на специални интереси и парализирана от собствената си неспособност да приема и претворява в дела простите решения. Именно това, а въобще не внезапната симпатия към Русия, обяснява защо един авторитарен лидер, приличащ на Путин, внезапно стана популярен в Америка. Демократичната отговорност предполага, че на управляващата партия първо ще й бъде разрешено да управлява страната, след което тя трябва да отговаря за резултатите на своето управление в продължение на 2-4 години. Редовно възникващите ситуации без изход и парализирането на системата убеждават хората, че в нея има толкова сериозни повреди, че да я спаси може вече само един лидер, способен да наруши всички правила – ако не Тръмп, то неговият наследник.
Затова се надявам, че на Тръмп ще му бъде позволено да управлява страната, без да бъде каран да преодолява редица препятствия всеки път, когато Белият дом излезе с някаква инициатива. Не смятам, че политиката му ще бъде ефективна, и мисля, че американците много скоро ще го разберат. Но най-опасните актове на злоупотреба с власт са тези, които влияят върху бъдещата подотчетност на системата. Новото поколение популисти-националисти – такива като Путин в Русия, Чавес във Венецуела, Ердоган в Турция и Орбан в Украйна – успяха да „наклонят терена“ така, че здраво да укрепят властта в ръцете си.
Този процес вече от известно време се разгръща в Америка – републиканците организираха машинация в избирателните участъци и използваха законите за удостоверяване на личността на избирателите, за да лишат от права потенциалните избиратели на демократите. Мигът, в който теренът ще се наклони толкова, че подотчетността ще стане невъзможна, е мигът на превръщането на системата от истинска либерална демокрация в изборно-авторитарна демокрация.
