Животът на милиарди хора е застрашен от климатичната криза, предупреждават експерти от цял свят в годишния доклад на Lancet Countdown, излязъл тази седмица. Никой няма да избегне последствията от изменението на климата, но хората, живеещи в по-бедните страни, са особено уязвими.
Представяме 10 начина, по които климатичната криза засяга глобалното здраве:
1. Наводнения и болести
Затоплящият се свят прави по-вероятни огнищата на болести, пренасяни от водата, като холера, дизентерия, хепатит А, коремен тиф и полиомиелит. Те се разпространяват, когато хората ядат или пият нещо, което съдържа заразени фекални частици. Често възникват огнища тогава, когато екстремните метеорологични явления повреждат инфраструктурата и водят до лоши санитарни условия.
Данни на СЗО показват, че през 2022 г. е имало два пъти повече случаи на холера, отколкото през 2021 г. Регистрирани са огнища в страни, където холерата е била под контрол от години. Сред тях са Йемен и Ливан.
Между февруари и март тази година една от най-силните и продължителни тропически бури, регистрирани някога, разсели милиони хора в пет африкански страни. Циклонът „Фреди“ продължи осем седмици и премина през Мозамбик, Мадагаскар, Зимбабве и Мавриций. Най-лошите му последици бяха в Малави, в която възникна най-смъртоносното огнище на холера. През 2022г. Малави регистрира близо 59 000 случая на холера. От тях 1768 са смъртни.
2. Походът на комарите
Повишаването на температурите и честите наводнения водят до нови местообитания на насекомите, пренасящи болести. Комарите, които пренасят вирусите, причиняващи треска от денга и малария снасят яйцата си в застояла вода. Наводненията създават нови басейни със застояла вода, а сушите превръщат течащите потоци в застояли локви. Хората пък са по-склонни да съхраняват вода по време на суша, често създавайки идеални места за размножаване на насекомите. По-високите температури дори увеличават скоростта, с която комарите хапят и колко ефективно насекомите разпространяват болести, твърдят учени.
Судан преживя най-тежкото огнище на треска денга от 10 години през 2022 г., като причина за това бяха проливните дъждове. В Бангладеш, въпреки че треската от денга е често срещана, страната регистрира най-голямото си огнище с близо 70 000 случая и 327 смъртни случая между януари и август тази година. В Ямайка също е обявено огнище на денга.
Болестта не е ограничена само до развиващите се страни. Има опасения, че се разпространява в Южна Европа, отчасти поради топлото време. Повече от 8 милиарда души ще бъдат изложени на риск от малария и треска денга до 2080 г., предупреждават учени.
3. Контакт човек-животно
Много съществуващи болести ще станат по-опасни. Могат да се появят и нови, тъй като хората са принудени да посещават райони, където има диви животни. Болестите могат да преминат от животните към хората. Заболявания, като ебола, птичи грип и SARS, се наричат „зоонози“ и съставляват голяма част от новите заболявания.
Учените са открили, че климатичната криза помага за разпространението на болести между видовете, които преди това не са се срещали един с друг. Тъй като планетата се нагрява, много животински видове са принудени да се местят в нови райони, населини с хора.
Изчислено е, че зоонозите са отговорни за около 2,5 милиарда случая на човешки заболявания и 2,7 милиона човешки смъртни случая по света всяка година. А животните играят основна роля в почти всяка голяма епидемия от 1970 г. насам.
4. Тежки метеорологични явления
Въпреки че правителствата се подготвят все по-добре за тежки метеорологични явления, 9 от 10 смъртни случая, свързани с метеорологични бедствия се случват в малки островни нации и развиващи се страни в Африка, Азия и Южна Америка.
Наводненията, сушата, ураганите и горските пожари стават все по-чести и излагат уязвимите хора на непосредствен риск. През септември бурята „Даниел“ удари Либия, причинявайки катастрофални наводнения, които убиха над 11 000 души, а хиляди все още са в неизвестност. Екстремните климатични бедствия са убили повече от 18 000 души само между месеците юни и септември 2023г.
5. Въздухът, който дишаме
Замърсяването на въздуха е свързано с множество ракови заболявания и е причина за повече от 4 милиона преждевременни смъртни случая в световен мащаб всяка година.
Очаква се променящото се време да влоши още повече ситуацията. Във въздуха има все повече прах, частици и дим от горски пожари. Децата са особено склонни да се разболяват от мръсния въздух, тъй като техните мозъци, бели дробове и органи все още се развиват.
Когато изследователите сканират мозъците на близо 9500 американски деца за период от две години, те откриват, че дори малки количества излагане на замърсен въздух променят начина, по който се развиват мозъците им, особено в областта, която контролира емоциите.
Има дори признаци, че замърсяването на въздуха прави по-вероятно развитието на диабет тип 2 и да умрат в резултат на усложнения, свързани с диабета.
6. Психологическата цена
Влошаването на околната среда има допълнителен ефект върху икономическите и социалните системи, които поддържат обществото продуктивно и щастливо. То задвижва низходяща спирала на психологически трудности.
Изследванията показват, че горски пожари, наводнения и горещи вълни могат да причинят тревожност, депресия или посттравматично стресово разстройство в месеците след събитието. В дългосрочен план много възрастни са издръжливи на такива кризи, но децата са склонни да пренесат тези психологически ефекти в зряла възраст.
През 2021 г. учени, изучаващи доказателства за потенциална връзка между излагането на топлина и психичното здраве открилим че вързаната с психичното здраве смъртност се увеличава с 2,2% при повишаване на температурата с 1 градус.
7. Солената вода и опасностите от нея
Питейната вода става все по-солена. Една от причините за това е, че морското равнище се покачва. По време на наводнения и тропически бури все повече морска вода се влива в реките и други източници на прясна вода.
Приемането на твърде много сол може да доведе до високо кръвно налягане (хипертония). С течение на времето това състояние уврежда вените, артериите и основните органи на тялото (включително мозъка, сърцето, бъбреците и очите).
Хипертонията е двойно опасна за бременните жени и техните бебета. Проучване в същата област открива връзка между пиенето на солена вода и развитието на високо кръвно налягане или прееклампсия.
8. Продоволствена несигурност
По-честите и тежки суши и наводнения правят по-трудно отглеждането на зърнени храни, плодове и зеленчуци, които хората трябва да ядат, за да останат здрави. Малките островни държави в Карибите, Атлантическия, Тихия и Индийския океан понасят тежестта на последиците от кризата, отчасти защото повечето хора живеят близо до морското равнище.
На тези острови между 80% и 95% от храната по рафтовете на супермаркетите е вносна, а в Карибския басейн има доказателства, които предполагат, че складовете и супермаркетите разполагат със стока само за месец напред във всеки даден момент.
Вносните храни са преработени и по-солени, по-сладки и по-нездравословни като цяло, причинявайки високи нива на незаразни заболявания (НЗБ).
В резултат на това хората, които живеят в една от 39-те малки островни държави са най-склонни да умрат от едно от четирите основни незаразни заболявания: рак, диабет, сърдечни заболявания и белодробни заболявания.
9. Топлинен удар и дехидратация
Горещите температури тази година счупиха рекорди в Европа, Китай и Северна Америка. Топлината е едно от най-опасните последици от климатичната криза и основната причина за смъртни случаи, свързани с времето в САЩ. Един от начините, по които човешкото тяло се охлажда, е чрез изпотяване, но има ограничения за тази функция. Когато стане твърде горещо, температурата на тялото се повишава по-бързо, отколкото то може да се охлади, по-малко кръв тече към други органи и бъбреците трябва да работят по-усилено. Това натоварва сърцето и може да доведе до органна недостатъчност. Топлинният удар е най-сериозното заболяване, свързано с топлината.
По-специално, хората, чиято работа изисква дълги часове физически труд на слънце, са изправени пред повишен риск от бъбречно заболяване. Повтарящите се случаи на топлинен стрес могат да доведат до трайно увреждане и хронично бъбречно заболяване.
10. Движение и болести
Трудно е да се предвиди точно колко хора ще се движат поради климатичната криза, но екстремните метеорологични явления вероятно ще влошат условията за повече от 100 милиона разселени хора наоколо
Центърът за наблюдение на вътрешното разселване, международна неправителствена организация, казва, че климатичното бедствие значително допринася за нарастващия брой хора, разселени в собствените им страни. Наводненията в Пакистан през 2022 г. доведоха до 10 милиона вътрешно разселени хора от рекордните 71 милиона в световен мащаб.
Ако нищо не се промени, броят на хората, които се нуждаят от хуманитарна помощ за възстановяване от наводнения, бури и суши, може да се удвои до 2050 г. Това означава, че повече от 200 милиона души ще се нуждаят от помощ годишно.
Разселването на милиони хора означава тесен и често нехигиеничен живот.
В допълнение към заболяванията, които вече се увеличават през дъждовния сезон като треска от денга и малария, честите бури правят по-вероятни диарийните заболявания.
Миграцията също прави много по-трудно справянето с хронични заболявания като рак, диабет и бъбречни заболявания.
*Текстът е публикуван в „Гардиън“. Преводът е на ДЕБАТИ.БГ.
Още новини от деня – четете тук
