28-и февруари 1923 г. е бил много щастлив ден за българската музикална култура. На тази дата в София е роден Илия Темков, когото по-късно българските композитори, изпълнители, негови съвременници и по-възрастни и по-млади ще посочват като инициатор, вдъхновител, създател и ръководител на най-разнообразни форми на музикални прояви, които създават и възпитават истински музикални ценности и подпомагат постижения в музикалния ни живот, които винаги ще учудват, а някои ще си останат безпрецедентни.
Само личност от голям мащаб и човек с много силна воля и дръзновение, роден с вътрешното чувство на свобода, за да ги прояви и да успее да осъществи това, в което е убеден, че ще допринесе за музикалния напредък на страната си, би действал и живял така, както Илия Темков. Във време на изцяло контролирано и централизирано ръководство на културната дейност у нас, подчинено на партийни доктрини
Илия Темков съумява гъвкаво и смело да прокара
не една и две свои идеи, които да тръгнат „отдолу“ от един провинциален град като Русе и показва на всички, че условията рядко биват оправдание за бездействието и чувството за безпомощност, отбелазва БНР.
Музикалните дейности, през които минава професионалния му път, са толкова разнообразни, но те никога не остават незабелязани и непродуктивни. Във всяка роля или положение той подема и разгръща част от своята музикална и човешка дарба. Завършва Музикалната Академия в 1949 г. Успоредно с това е Музикален ръководител на Детско-юношеския отдел към Радиото и сам пише и разучава детски песни, които се изпълняват на живо от деца. Затова и когато става втори диригент на Пловдивския симфоничен оркестър в началото на 50-те, се заема да създаде детски хор, за да могат и пловдивски деца да изпитат радостта от хоровото пеене. Още като студент, привлечен като музиколог на Софийската филхармония,
успява да плени всички с качествата си на музикален лектор
и полага началото на музикалните образователни лектории у нас. Получава задача за сформиране на Филхармоничен хор, който след това става известната Хорова капела. Независимо младата си възраст, Илия Темков още тогава е показал точния си усет за музикантските качества и потенциал, с който по-късно ще съдейства на не един млад музикант.
Има възможност да специализира дирижиране в Дрезден при Хайнц Бонгардц и да посещава лекции по история на немската музика в Хумболтовия институт в Берлин в края на 50-те години. И там успява успоредно с това и да бъде действащ музикант –
дирижира Оркестъра на Радио Берлин
и прави много студийни записи, включително и на българска музика, както и радиопредавания в които я представя.
След завръщането през 1960 г. в България става главен диригент на Русенския симфоничен оркестър и там разгръща максимално своята съзидателна дейност. През 1961 г. от гастролите, които сам урежда на немски музиканти и състави се ражда Международния фестивал „Мартенски музикални дни“, който от първите си издания, ръководени от него придобива общонационално значение с представянето на творби, изпълнители, диригенти, които отварят нов свят не само за русенската публика.
Но не по-малко диригентът Илия Темков е бил загрижен за възможностите за изява и развитие на българките музиканти. През 1967 г. стартира
конкурсът „Млади българки изпълнители“,
а същевременно тръгват и „Зимните музикални вечери“, първия тематичен фестивал у нас. Първото у нас изпълнение изцяло на Матеус пасион от Бах е организирано също от Илия Темков в Русе.
В по-късните си години той работи с оркестрите в Шумен и Разград. Същевременно сътрудничи и на тези в Ямбол, Сливен, Хасково. Апостолски обикаля цяла България, без специални облаги, така както е работил цял живот. В Русе си спомнят за чекмеджето в бюрото му, пълно с касови бележки от заведения, които така и не осребрява, но където е била поредната важна среща, за да издейства нещо полезно
за оркестъра, за фестивала, за музиката и музикантите…
Едно известно кафене в центъра на Русе пък му служи като офис за всекидневни контакти. То вече не съществува. Както постепенно се заличава инертно или съзнателно присъствието и съпричастието му на музикални събития. Както и факти от миналото, които са вградени в настоящето, защото Илия Темков е един от големите ни културни строители, от най-заслужилите.
Още новини за култура – четете тук
