На 4 май се навършват 121 години от гибелта на българския революционер Гоце Делчев.
Георги (Гоце) Николов Делчев е един от най-значимите български революционери. Той е водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Основната идея на ВМОРО е, че освобождението на Македония и Одринско е възможно чрез общо въоръжено въстание. Той е национален герой в България и Република Северна Македония.
Роден е в Кукуш през 1872 година в семейството на Никола и Султана Делчеви. Неговите братя Милан, Димитър и Христо Делчеви също са членове на ВМОРО. Завършва Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.
В началото на май 1903 година, на път за среща с водачите на Серски революционен окръг, четата на Гоце Делчев попада в обкръжение в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е негов съвипускник блокира селото по сигнал, че там нощуват комити през нощта на 3 срещу 4 май.
Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът е неуспешен и след еднодневно сражение с превъзхождащата ги войска пада убит. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.
В края на живота си Гоце Делчев осъзнава, че Великите сили няма да разрешат България и Македония да се обединят. В името на свободата, той започва да изповядва философията за независима Македония, но до последно надявайки се, един ден двете държави да се обединят. Точно това му решение обаче, се използва в момента за подклаждане на днешните разправии с Република Северна Македония.