На 31 януари отбелязваме 167 години от рождението на големия български държавник Стефан Стамболов.
Той е роден на 31 януари (стар стил) 1854 г. в Търново. Апостол на Вътрешната революционна организация (1875 – 1876). Участвал е в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Бил е руски военен кореспондент през Руско-турската война (1877 – 1878).
След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. След преврата от 1886 г. оглавява Регентството, потушава размириците в страната с цената на дълготраен разрив на отношенията с Русия.
През 1887 г. е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 г. Основава и ръководи Народнолибералната партия до убийството му.
По време на управлението на Стамболов започва ускорено икономическо ръзвитие на България, което продължава в пълна сила и при неговия наследник на поста министър председател – Константин Стоилов.
Характерни за управлението му са авторитарните методи и разривът в отношенията с Русия. И двете му спечелват врагове. Чрез елиминиране на политическото русофилство и възстановяване на обществения ред Стамболов се стреми да предотврати чужда интервенция, целяща смяна на политическата власт и конституционни промени в България. Негова цел е откъсване на страната от руската сфера на влияние. В повечето време от властавнето си въпреки личните си резерви към княза, той полага усилия и да укрепи авторитета на Фединанд, който също не е одобряван от Петербург. Към края на ерата на Стамболов обаче разногласията стават непреодолими и силният премиер се превръща в пречка за амбициите на Фердинанд.
В началото на 1894 г. Стамболов попада в центъра на шумен публичен скандал, след като на 11 март Мария Милкова, съпруга на капитан Тодор Матров и балдъза на военния министър Михаил Савов, обвинява министър-председателя в любовна връзка със самата нея и със съпругата на Савов. Военният министър призовава Стамболов на дуел, в резултат на което е отстранен от правителството. Случаят предизвиква силно недоволство срещу правителствения ръководител в офицерските среди. Раздухан допълнително с публикуването на частна кореспонденция във вестниците, скандалът кара Стамболов да подава на няколко пъти оставката си, която в крайна сметка е приета от княз Фердинанд на 20 май. Според съвременни изследователи в основата на интригата е именно князът.
На 3 юли 1895 г. Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от Михаил Ставрев – Хальо и други македонстващи, близки до Наум Тюфекчиев, и след три дни умира от раните си. Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница – бивш съратник на Стамболов, който със съдействието на Русия прави опит за военен преврат с цел сваляне на Фердинанд и правителството и в резултат е осъден и екзекутиран.
Стамболов е нападнат два дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II.
