Група от 200 световни лидери – политици, икономисти, общественици призоваха страните от Г-20, Международния валутен фонд, Световната банка, регионалните банки за развитие и националните правителства да предприемат действия за предотвратяване на едно от най-тревожните възможни последствия от глобалната здравна криза – създаването на „поколение COVID“ – десетки милиони деца, без надежда за образование.
Писмото е инициирано от бившия министър-председател на Обединеното кралство (2007-2010) Гордън Браун и е подписано и от двама български президенти – Петър Стоянов и Росен Плевнелиев.
Лидерите настоятелно призовават Г-20 да увеличи финансирането и да „възстанови образованието“, като заявяват:
„Сега Световната банка изчислява, че през следващата година общите разходи за образование в страните с ниски и средни доходи биха могли да бъдат със 100-150 милиарда долара по-ниски от предварително планираните.“
„Призоваваме Г-20, МВФ, Световната банка и банките за регионално развитие и всички страни да признаят мащаба на кризата и да подкрепят три спешни инициативи.“
„Пишем, за да призовем за спешни действия за справяне с глобалната извънредна криза в образованието, предизвикана от Covid-19.”
В писмото се казва, че заради пандемията от коронавирус през тази година възниква опасността от създаване на „поколение COVID”, чиито възможности за развитие ще бъдат белязани от отслабването на образованието в този период на криза.
„Докато някои са били достатъчно облагодетелствани да имат достъп до алтернативи, най-бедните деца в света са били лишени от обучение, загубили са достъп до интернет, а с липсата на безплатния обяд в училище – привилегия, от която преди са се възползвали над 300 милиона момчета и момичета. Световният глад също е нараснал.”
Изразява се и притеснение от факта, че близо 30 милиона деца никога няма да се завърнат в класните стаи дори и след кризата (данни на ЮНЕСКО), а това, имайки предвид, че образованието е водещ фактор за подобряване на живота на хората, непременно ще попречи на постигането на целите за устойчиво развитие, които трябва да бъдат изпълнени до 2030 г.
„Не можем да стоим безучастни и да позволим на тези млади хора да бъдат ограбени от образование и от справедлив шанс в живота. Вместо това трябва да удвоим усилията си, за да вкараме всички деца в училище – сред тях 260 милиона, които вече не посещават училище и 75 милиона деца, засегнати от продължителни конфликти и принудително разселване, включително 35 милиона деца, живеещи като бежанци или вътрешно разселени. Да им предоставим всеобхватната помощ, от която се нуждаят и да дадем възможност на младите хора да започнат или възобновят обучението си в училище, както и по-нататъшното и висшето образование.”
Поради това подписалите изтъкват спешната нужда от допълнителни ресурси, които да се насочат към образованието с цел то не само да бъде върнато към предишния му стандарт, а и да бъде подобрено.
„Има дългогодишно предизвикателство, с което също трябва да се справим. Още преди Covid-19 светът се изправи пред кризата в образованието. Над половината от децата в развиващите се страни, страдащи от „бедност при учене“, дори на 11-годишна възраст не са имали основни познания по четене, писане и смятане. В резултат на това днес 800 милиона млади хора напускат образоватената система без никаква квалификация. Ако искаме да избегнем това, милионите деца, които в момента се подготвят да се завърнат в училище, вече загубили повече от половин година, се нуждаят от програми, с които пропуснатото да се навакса, финансирани от правителствата. Когато училищата в Пакистан отвориха врати след затварянето си заради заметресението там през 2005 г., последиците бяха налице и четири години по-късно стана ясно, че децата са загубили равностойността на 1,5 години обучение.“
В писмото се призовават страните от Г20, Международния валутен фонд, Световната банка, регионалните банки за развитие и националните правителства да осъзнаят сериозността на проблема и да предприемат нужните мерки.
-
„Първо, всяка страна трябва да поеме ангажимент да отдели необходимите разходи за обучение, като дава приоритет на децата в най-неравностойно положение – когато е нужно, чрез условни и безусловни парични преводи за насърчаване на посещението на училище;
-
Второ, международната общност трябва да увеличи помощта за образование, като се съсредоточи върху най-уязвимите, включително бедните, момичетата, децата в конфликтни ситуации и инвалидите. Най-бързият начин да се намерят ресурси за образованието е чрез облекчаване на дълговете на страните. 76-те най-бедни страни имат дългове в размер на 86 милиарда долара, които трябва да покрият през следващите две години. Призоваваме за опрощаване на дълга с искане тези пари да бъдат пренасочени към образованието и други приоритетни инвестиции за деца.
-
Трето, МВФ трябва да осигури 1,2 трлн. долара (неговият глобален резервен актив), а членовете му трябва да се съгласят да насочи тези средства към страните, които се нуждаят най-много от тях.”
Устойчивото човешко развитие може да се изгради само върху основата на качественото образование. Сега е моментът правителствата и международната общност да се обединят, за да предоставят на децата и младите хора възможностите, които заслужават и на които имат право, посочват подписалите писмото в заключение.
