В началото на годината изглеждаше, че 2023-та трябва да е година на регионална деескалация на напрежението в Близкия изток.
През март Саудитска Арабия се съгласи на разведряване с Иран; Техеран също така разговаряше с Вашингтон за тристранна сделка, която щеше да доведе до нормализиране на връзките му с Израел.
Гражданските войни в Либия, Сирия и Йемен бяха в задънена улица, пише списание „Икономист“.
Но в края на 2023-та Близкият изток е в обичайното си положение на врящ от конфликти котел.
Проспериращите и стабилни държави от Персийския залив, които са новият център на властта в изтощения от конфликти регион, искат всички да се съсредоточат върху икономическия растеж.
Но с приключването на 2023 г. за пореден път се забелязва, че засега мирът обръща гръб на Близкия изток.
Войната на Израел срещу палестинското ислямистко движение „Хамас“, наблюдавана отблизо от света, не е единствената в региона, отбелязва БТА.
„Тихата“ война в Сирия
В Сирия продължава поредната за Близкия изток „тиха“ война, с която светът като че ли свикна и… забрави.
Всъщност Арабската пролет, определяна от Запада като бунт срещу автократи като либийския диктатор Муамар Кадафи, не беше катарзисът, преминаването през който би трябвало да изведе региона на качествено ново равнище на взаимотношения и развитие.
И в Сирия продължава сблъсъкът между големите играчи. Русия, която се намеси на страната на режима на Башар Асад през 2015 г., се стреми към получаването на стратегически активи, които преди това не бяха в нейния обсег, посочва „Ал Джазира“, цитирайки Тюрки Мустафа, анализатор и историк от Идлиб.
Трети обмен на заложници и затворници между „Хамас“ и Израел. Ще се удължи ли примирието?
„Уърлд политикс ревю“ посочва, че гражданската война в Сирия, която изпепелява страната повече от десетилетие, провокирайки регионална хуманитарна криза и привличайки актьори, вариращи от Съединените щати до Русия, от години наред уж неумолимо се приближава към своя край, но все така е болезнен факт.
Президентът Башар Асад, с подкрепата на Иран и Русия, излезе военен победител от конфликта, който избухна, след като правителството му насилствено потисна гражданските протести през 2011 г.
Въоръженият бунт, който последва, скоро се превърна в регионална и глобална прокси война, като в разгара на боевете се появиха и радикални ислямистки групи, включително „Ислямска държава“, поставила под контрола си огромни части от страната.
Впоследствие джихадистите загубиха почти цялата територия,
която контролираха, не удържайки на продължителни контраофанзиви на проправителствените сили, както и водена от САЩ коалиция от западни военни.
Въпреки че боевете намаляха през последните няколко години, части от страната – като северозападния регион Идлиб – остават извън контрола на правителството.
Периодичните сблъсъци напомнят, че конфликтът, макар и да отшумява, все още може да пламне отново и да ескалира. Ситуацията на североизток също остава нестабилна, като турски, сирийски и руски сили вече са разположени в региона, заедно с милициите на сирийските кюрди.
Сега войната между Израел и „Хамас“, обявена за терористична организация от Израел, САЩ, Канада, ЕС, Великобритания, Япония и други държави, добави още една потенциална точка на възпламеняване, като подкрепяните от Иран милиции в Сирия не веднъж са атакували американските сили, които все още действат там.
Хуманитарната цена на войната е зашеметяваща.
Приблизителният брой на загиналите е 400 000 души, но всъщност може да е много по-голям. И в различни моменти от конфликта повече от половината от населението на страната беше разселено.
Агенцията на ООН за бежанците изчислява, че 5,6 милиона души са избягали от Сирия от началото на боевете, поставяйки под значително напрежение съседните страни, както и Европа.
Дори когато конфликтът отшумява, не е ясно кога и дали те ще могат да се върнат.
Конфликтът в Йемен излезе извън границите на държавата
През 2011 г. народно въстание в Йемен принуди неговия дългогодишен авторитарен президент Али Абдула Салех да предаде властта на своя заместник Абдраббу Мансур Хади.
Движението на йеменските бунтовници хуси „Ансар Аллах“ (Поддръжници на Бога) се възползва от неговата слабост, посочва Би Би Си. Хусите принадлежат към разклонението на шиитския ислям заиди, разпространен в Северен Йемен.
Протести в Тел Авив с искане за връщането на всички заложници, взети от „Хамас“
В началото на 2014 г. те установиха контрол над провинция Саада в северната част на страната и след това превзеха столицата на страната Сана, принуждавайки президента Хади да избяга в чужбина през март 2015 г.
Обезпокоена от възможността Йемен да стане сателит на Иран, през март 2015 г. Саудитска Арабия и други арабски държави започнаха въздушна кампания, насочена към прогонването на хусите и възстановяването на правителството на Хади.
Коалицията получи логистична и разузнавателна подкрепа от САЩ, Великобритания и Франция.
До един момент хусите се бяха концентрирали върху „домашната си работа“, но впоследствие кризата се интернационализира, те започнаха да атакуват с ракети цели в Саудитска Арабия.
След избухването на войната на Израел срещу „Хамас“ предприеха агресивни действия срещу търговското корабоплаване в Червено море.
Водената от Саудитска Арабия коалиция е извършила хиляди въздушни удари, които са убили десетки хиляди хора, посочва ООН.
Според световната организация Йемен преживява най-тежката хуманитарна криза в света.
По данни на ООН 4,5 милиона души, т.е. всеки седми от населението, са били разселени от конфликта, докато 24,1 милиона души, 80% от населението, се нуждаят от хуманитарна помощ и защита.
В допълнение към това 6 млн. души са на ръба на гладната смърт.
В Либия мирът и стабилността са само мечта
От подкрепеното от НАТО въстание през 2011 г. в Либия няма мир и стабилност, а през 2014 г. страната се раздели между източните фракции, ситуирани в Бенгази, и западните фракции в Триполи, като във всеки район е под управлението на съперничещи си администрации, посочва Ройтерс.
В края на ноември Абдулайе Батили, пратеникът на ООН в Либия, призова враждуващите властимащи в страната да определят представители за среща, целяща постигане на споразумение за изборите, което е част от очевидния нов натиск за провеждане на национален вот.
От години са налице усилията враждуващите фракции в страната да бъдат убедени за провеждане на избори. Но в тази посока няма никакъв напредък от 2020 г., когато бяха прекратени повечето големи военни действия.
Последният опит за провеждане на избори през декември 2021 г. се провали в последния момент заради спорове относно правилата. Последните избори в Либия бяха през 2014 г.
Хаосът и безперспективността тласкат хората към опасния за живота им път на миграция през Средиземно море. Според данни на Фронтекс маршрутът с най-голям брой опити за влизане в ЕС през първите 10 месеца на годината – 143 600 души – е през централното Средиземноморие, по който бягат от Либия и Тунис към Сицилия и Малта.
„Ал Джазира“ направи – на фона на войната на Израел срещу „Хамас“ – равносметка за ужаса да си дете в Близкия изток. Според статистиката в Газа да 30 дни са били убити 4100 деца; в Сирия за 11 г. (2011-2022) невръстните жертви са 12 000; в Йемен (2015-2022) убитите деца са 3700; в Ирак (2008-2022) 3100.
В Либия отсъствието на държавата като институция пролича при наводненията през септември, когато според Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси най-малко 11 300 са загиналите в района на Дерна, а близо 10 100 души бяха в неизвестност.
Накъде върви Ирак?
Ако преди 30 г. Западът гледаше на Ирак като на последна преграда пред радикалния ислям в Иран, то днес Багдад е радушен домакин на подкрепяни от Техеран фракции и милиции, които извършват десетки атаки срещу военни съоръжения на САЩ , посочва Асошиейтед прес.
Иран вече има значително влияние в Ирак и коалиция от подкрепяни от Техеран групировки доведоха на власт иракския премиер Мохамед Шия ас Судани през октомври 2022 г. В същото време в Ирак има около 2500 американски войници по споразумение с Багдад, главно за противодейства на терористичната групировка „Ислямска държава“.
В Ирак, след избухването на войната между „Хамас“ и Израел на 7 октомври, групировката Ислямска съпротива в Ирак пое отговорност за десетки атаки срещу американски бази в Ирак – 43 , включително на 2 декември срещу посолството на Вашингтон в Зелената зона на Багдад.
Сега най-висши представители на Вашингтон – като държавния секретар Антъни Блинкън, министърът на отбраната Лойд Остин и шефът на ЦРУ Уилям Бърнс – предупредиха Ас Судани за „тежки последици“ ако Ирак не предприеме действия за спиране на атаките срещу американски цели.
В отговор на атаки срещу американски войски, посочва АП, САЩ отвърнаха с въздушни удари три пъти в Сирия от 17 октомври насам, насочени срещу складове за оръжие и други съоръжения, свързани директно с Корпуса на гвардейците на ислямската революция и милициите.
САЩ също удариха множество обекти в Ирак в края на миналия месец, след като група милиции за първи път изстреляха балистични ракети с малък обсег по американските сили във въздушната база „Ал Асад“.
Оценката на Стокхолмския институт за изследване на международния мир (SIPRI) посочва безспирния цикъл от вълни на интензивни конфликти и насилие, белязали живота в Ирак от две десетилетия.
Нахлуването в Ирак през 2003 г. на многонационална коалиция, водена от САЩ и Великобритания, свали баасисткия режим на Саддам Хюсеин.
И също така постави началото на години на хаос и гражданска война, тъй като различни въоръжени групи влязоха в битка за власт и територия.
Периодът на относително спокойствие в началото на второто десетилетие на века беше нарушен от възхода на екстремистката групировка „Ислямска държава“, която окупира големи части от страната от 2014 г., докато не беше до голяма степен победена от иракските сили с подкрепата на водена от САЩ международна коалиция през 2017 г.
Днес Ирак се радва на най-стабилния си период от 2003 г. насам. Което не означава, че няма въоръжено насилие, просто то съществува под различни форми, но е спорадично, фрагментирано и локализирано.
Страната обаче остава крехка, уязвима и разделена, а нейният народ е изправен пред редица задълбочаващи се предизвикателства, с които държавата се бори да се справи.
Иран, с когото Ирак води кървава война от 1980 до 1988 г., днес е най-големият търговски партньор на Багдад.
Доколко страната е нестабилна може би показва фактът, че най-силни отношения Багдад поддържа с намиращите се на различни полюси като политики Вашингтон и Техеран.
2023 г. ще остане в новата история на Близкия изток като поредната година, потвърдила в известна степен една болезнена, стара и, за съжаление, вечно жива максима. Преди три години за пореден път я припомни бившият заместник-съветник по националната сигурност на САЩ К. Т. Макфарланд, който пред Фокс нюз заяви, че в „…в Близкия изток те се бият от 4000 години. Това е етно-сектантска битка и психодрама и те се убиват един друг от хилядолетия. Тяхното нормално състояние е война.“
Гледайки случващото се в момента, изглежда, че максимата продължава да работи.
