В България изчезват хора. И това се случва често. Как става и защо търсенето им рядко дава резултат?
Накратко историята звучи така: Мохамед Халид Интезар е на 23 години, роден е в Афганистан, но живее в Пакистан. През ноември 2023 г. той тръгва за Западна Европа в търсене на малкия си брат Даниш.
Даниш се връща, а Интезар – не. Следите му се губят в Странджа – там здравословното му състояние се влошава. Това разказват неговите роднини и приятел, който е бил заедно с него в планината.
Повече от месец след изчезването на Интезар с мен се свърза негов познат. Тогава мъжът го нямаше от 27 дни. Познатият изпрати снимки, документи и геолокация на липсващия мъж – последното място, на което той е бил видян.
Локацията, която получих, беше в община Созопол. Но не си представяйте онзи Созопол с плажовете и вълните, а онази му част, покрита от планина Странджа.
„Пътят на смъртта“ – така Калинка Янкова от Службата за възстановяване на семейни връзки към Българския червен кръст нарича маршрута на мигрантите, който минава оттам.
Повече от месец, след като Интезар е видян за последен път, от него няма никаква следа. В последното видео до семейството си той казва, че е изтощен и повече не може да продължава да върви.
Случаят на Интезар не е единственият в България. Според Фондация „Мисия Криле“ през последните месеци броят на изчезналите хора се увеличава. За жалост рядко биват намерени живи.
Какво се е случило с Интезар
Историята на Интезар започва с тази на брат му – 17-годишния Даниш. Той иска да емигрира в Европа, семейството обаче не му позволява – знае колко опасно може да бъде това.
Момчето обаче тръгва, без да каже на никого. Сделката е следната – Даниш няма да плаща нищо на каналджиите, докато не стигне до Турция, оттам те ще пратят видео на близките му и ще поискат 4000 американски долара, за да продължи. Вместо това семейството изпраща по-големия му брат Интезар в Турция, за да го върне.
Даниш намира начин да продължи към България. Стигнал до Турция, Интезар също решава да тръгне за Западна Европа. Даниш казва, че е върнат от България 2-3 дни преди брат му да влезе в страната. В края на ноември по-малкото момче се връща при семейството си.
Интезар пресича границата между България и Турция на 10 ноември заедно с група, водена от каналджии. На 13 ноември физическото му състояние и това на приятеля му Ахмад се влошава. Те повече не могат да вървят. Групата продължава, а двамата са оставени близо до с. Индже Войвода в Странджа.
„И двамата чувствахме, че може би диви животни в гората могат да ни нападнат. Това беше единственото ни притеснение. Не се страхувахме“, казва Ахмад. Той е на 20 години и това е вторият му опит да стигне до Западна Европа. При първия си достига до границата с Турция.
Интезар не може да върви изобщо. Затова Ахмад започва да пълзи до близкия път, за да потърси помощ. Намира полицаи, на които обяснява ситуацията. Те му казват, че ще помогнат на приятеля му. Повикват друг автомобил и качват Ахмад в него.
Свободна Европа изпрати въпроси до МВР дали служителите на реда са отговорили на сигнал за бедстващ мигрант в нощта на 13 ноември, но до редакционното приключване на текста не получи отговор.
За по-малко от час полицията връща Ахмад до границата с Турция и го депортира. Според Конвенцията за статута на бежанците на ООН и българския Закон за убежището и бежанците, България няма право да връща хора директно в Турция, без да им е предоставено право да подадат молба за убежище.
Преди да бъде върнат, Ахмад е претърсен от полицаите и от него са взети 250 турски лири, 100 американски долара, лист хартия с телефонните номера на членовете на семейството му, а също и молитвена броеница.
МВР не отговори и на въпросите дали на 13 ноември един или повече мигранти са били върнати от България в Турция, както и дали е извършено такова претърсване.
Как се търси изчезнал мигрант
Мигрантите обикновено се губят в труднодостъпните местности. А според Диана Димова полицията тръгва да ги търси най-често, когато има точна локация.
„Те не вървят по магистрали. Даже не и по пътеки. Те минават през гористи местности. Природен парк Странджа е изключително дива планина, в която е много лесно човек да се загуби, да се заблуди“, казва тя.
Търсенето на изчезнали хора в България не е лесно – особено за роднините им, които не говорят местния език. За един журналист то започва с намирането на контакти на:
Неправителствени организации
Районните управления на МВР
Гранична полиция
Болниците в област Бургас
Бежанските лагери
Затвора в Бургас
И на последно място – моргата
Интезар е изчезнал в община Созопол, затова първият номер, който набирам, е този на полицията там. Полицай ме пренасочва към пресцентъра в Бургас. Официалният стационарен телефон на МВР в Бургас дава свободно. Четири обаждания по-късно ситуацията остава същата.
Все пак успях да се свържа с Цветелина Рандева, говорителка на МВР в Бургас. С нейна помощ потърсихме следи от Интезар в три общини близо до границата с Турция – Малко Търново, Созопол и Средец. Този опит не даде резултат.
Рандева ме посъветва да потърся Гранична полиция, която също има разположени екипи в региона. Ново позвъняване. Искане за официален имейл. Месец по-късно пристига отговорът – няма информация за такъв човек, роден на тази дата, в структурите на Гранична полиция.
„Разпознаване само на място и от членове на семейството“ – това чух от другия край на телефона, след като обясних случая на патоанатома в УМБАЛ Бургас – д-р Галя Милева.
Тя каза, че моргата е препълнена с неразпознати тела на мигранти, а проверката установи, че към 12 януари няма човек, който да е бил намерен близо до последното местоположение на Интезар.
След справка в информационната система на болницата стана ясно и че през месеците ноември и декември там не са приемани мигранти. От лечебното заведение казват, че в повечето случаи водят мигрантите при тях, но има още няколко общински болници. Тази в Средец се намира близо до последното място, на което Интезар е видян.
Опитите за свързване с болницата остават неуспешни.
С помощта на Българския червен кръст и Фондация „Мисия Криле“ установихме, че Интезар не се намира и не е бил регистриран в нито един от бежанските лагери от затворен тип в Бусманци и Любимец, нито в регистрационно-приемателния център във „Военна рампа“ в София.
„Информация по телефон никой няма да ви даде“, беше отговорът, който получих от затвора в Бургас. Писменото запитване остава без отговор. По данни на Калинка Янкова обаче през ноември там е арестуван само един мигрант, който е бил част от по-голяма група.
Защо изчезват хора
„Национален парк Странджа е пълен с тела“, казва Диана Димова от Фондация „Мисия Криле“.
Стара Загора е транзитен район, а фондацията е създадена там през 2018 г., за да подпомага живота на бежанците в България. Нарастващият брой на случаи на изчезнали хора кара екипа да започне да ги търси.
„Хората ни търсят и ние в един момент, искаме или не, [се захванахме] с тази огромна паралелна реалност, която засяга стотици човешки животи. Просто се наложи да търсим тела, да ходим по морги и да помагаме на хората да си приберат загиналите“, казва тя.
Димова добавя, че през последните 8 месеца сигналите за изчезнали мигранти са над 100. През август и септември, когато времето е по-добро, има лек спад на тези случаи, но след това отново се увеличават.
Случаите, в които издирваните са намерени живи, за жалост, не са много. Според Димова много тела остават неоткрити.
Даниш казва, че семейството му скърби. Родителите на Интезар се молят за безопасното му завръщане и са започнали пост в името на това. Малкият брат казва, че много семейства в Афганистан и Пакистан са загубили близките си на път за Европа и преживяват същото.
Материалът на Павела Костова е публикуван в Свободна Европа. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
Още любопитни новини – четете тук
