Нова вълна от безпокойство заля Европа във вторник, след като Джей Ди Ванс – изолационист, който вярва, че Америка е защитавала Европа „твърде дълго“, получи одобрение като кандидат за вицепремиер на Тръмп. Заглавията в Европа гърмяха с думи като „бедствие“ и „страх“.
Но според конституцията властта на вицепрезидента е предимно церемониална – освен ако големият шеф не умре, доброволно делегира нещо или се опита да отмени изборите. И ако първото президентство на Тръмп е някакъв ориентир, то той би използвал своя вицепрезидент като реклама за себе си, като някой, когото да изпрати там, където самият той не иска да отиде. За Тръмп това включва Европа.
Бившият президент проявяваше добре известно отвращение към всяко пътуване, което го откъсва от леглото (по-скоро, леглата в Мар-а-Лаго и Бедминстър). И изглежда особено ненавиждаше пътуванията си в Европа, където редовно се сблъскваше с изнасящи лекции лидери и настойчиви протестиращи (да не говорим за балонът във форма на гигантско, облечено в пелена бебе Тръмп).
Вместо това, когато имаше възможност, Тръмп изпращаше в Европа своя вицепрезидент. Майк Пенс го представляваше няколко пъти на Мюнхенската конференция по сигурността.
Ванс имаше желание да присъства на същата конференция по-рано тази година като американски сенатор, разгласявайки посланието си, че Америка трябва да прехвърли отговорността за войната в Украйна на Европа.
И именно това е ролята, която той вероятно би изпълнявал, ако бъде избран за вицепрезидент: да се превърне в основният човек, който ще размахва пръст и ще се опита дисциплинира Европа.
И за разлика от Пенс, който подкрепи войната в Ирак и изрично осъди изолационизма на Тръмп по време на кратката му кандидатура за президент през 2024 г., Ванс вече е съпричастен с вродения външнополитически инстинкт на Тръмп: Нека другите се защитават (освен ако не става дума за Израел).
С други думи, той не трябва да убеждава Тръмп в нищо. Той може просто да бъде неговият мегафон – жизненоважно качество в ерата на риалити шоутата и политиката в Америка.
Ванс започна кариерата си като умерен и адаптивен политик през 2016 г., спокойно обяснявайки привлекателността на Тръмп за обърканите либерали, докато рекламира автобиографията си „Hillbilly Elegy“. Но напоследък той се превърна в яростен последовател и привърженик на Тръмп във всеки възможен форум – от Fox News, до Сената и по време на кампанията.
По време на годините на управлението на Тръмп Майк Пенс постепенно се превърна в лицето на тръмпизма в чужбина. Той беше този, който редовно изпращаха в Европа, за да размахва пръсти на съюзниците на Америка. Той беше там, за да потушава страстите и да опровергава – нещо, което Тръмп презираше.
Но докато Пенс, въпреки миналото си на радиоводещ, беше улегнал, с твърдо присъствие на задграничния подиум, телевизионната грамотност на Ванс вероятно ще донесе по-оживена, многословна версия на трансатлантическия тръмпизъм в Европа.
„Мисля, че той е съгласен с това, което ще кажа“, започна Ванс, когато взе микрофона в Мюнхен по-рано тази година – „той“, разбира се, беше Доналд Тръмп и това се оказа ранен сигнал за това как Ванс може да преведе Тръмп в ролята си на негов задграничен пратеник.
„Тук има фундаментален въпрос, за който Европа наистина трябва да се събуди“, заяви Ванс, настоявайки, че забележките му са били „в дух на приятелство, а не на критика“, защото „Не мисля, че трябва да изоставим Европа .”
Основният въпрос? „Съединените щати трябва да се съсредоточат повече върху Източна Азия, а не върху Европа… Това ще бъде бъдещето на американската външна политика през следващите 40 години и Европа трябва да се събуди за този факт“, смята той.
Въпреки че тази теория до голяма степен напомня на много прокламираното обръщане на Барак Обама към Азия, версията на Ванс е много по-драматична. Както самият той обясни на Иън Уорд от POLITICO, той иска да промени фундаментално глобалния ред, създавайки система, в която всяка нация е отговорна за собствената си сигурност и финансово благополучие. Това би означавало пълно преустройство на международната търговия и структурите за сигурност.
Засега обаче плановете на Ванс ще живеят или ще умрат според капризите на Тръмп, каквато е съдбата на всички вицепрезиденти.
И все пак Джей Ди Ванс, на 39 години, може евентуално да наследи короната на MAGA ( слоганът на Тръмп: „Make America Great Again) . Все пак Тръмп е на 78, току-що е оцелял след явен опит за убийство и може (по конституция) да служи само още един мандат.
Това е утъпкан път в американската политика. От 1900 г. бившите вицепрезиденти са спечелили приблизително 25 процента от всички президентски избори. И общо 15 вицепрезиденти в крайна сметка са станали президенти – осем, защото президентът умира преди да изтече мандата му.
Съюзниците на Ванс го виждат да върви по този път. И самият той си представя това бъдеще.
„Тръмп ще служи най-много четири години в Белия дом“, заяви Ванс пред POLITICO през март. „Има голям въпрос какво ще последва след него.“
*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
