Навършват се 23 години от паметната дата 4 февруари 1997г., когато България успя да преодолее най-тежката политическа криза в новата си история. По това време страната бе обхваната от невиждани протести. Стотици хиляди българи бяха по улиците, защото инфлацията бе чудовищна, магазините бяха празни и дори в Държавния резерв нямаше жито за хляб.
Практически България бе доведена от комунистите за втори път до фалит в рамките на 10 години. Правителството на БСП с министър-председател Жан Виденов банкрутира финансово и политически. Доларът стана 3000 лева, а пенсиите се свиха до 3 долара.
Въпреки грандиозния си политически и икономически провал, наследниците на българските комунисти поискаха да съставят ново правителство, защото парламентът не беше разпуснат, а в него БСП имаше пълно мнозинство от 125 депутати.
Технически те можеха да съставят и следващо правителство и нямаха нито морални, нито политически задръжки да го направят.
На 4 февруари настоящият вътрешен министър Николай Добрев, придружен от новия лидер на БСП Георги Първанов (впрочем и двамата заместници на така охулвания Жан Виденов) занесоха на президента Петър Стоянов папка с ново правителство с министър-председател именно Николай Добрев.
Това е същият Николай Добрев, който само две седмици по-рано разреши на подведомствената му полиция, в качеството му на министър на вътрешните работи, да бие жестоко с палки хората, протестиращи пред Народното събрание. Сред битите и ранените тогава беше и бившият министър-председател Филип Димитров.
Само две седмици по-рано, на 22 януари бе започнал мандата на новоизбрания президент от СДС Петър Стоянов. Още преди встъпването си в длъжност, той категорично подкрепи протестиращите хора и бързо стана техен любимец. По това време и години след това, Петър Стоянов имаше неизменно обществено одобрение от над 80 на сто, което никой друг български политик и преди, и след това, не можа да постигне.
Подкрепен категорично от българския народ, в 11:50 сутринта на 4 февруари, Петър Стоянов не прие папката с правителството на Добрев и Първанов. В 15 часа президентът свика Консултативния съвет по национална сигурност и след повторен категоричен отказ на Стоянов да им връчи мандат, БСП се съгласиха на предсрочни избори. В 18 часа президентът Петър Стоянов излезе пред ликуващите хора, които вече бяха разбрали за свалянето на комунистите от власт и обяви край на кризата и път към нови парламентарни избори. Това беше изключителна победа за новоизбрания президент и беше отбелязана подобаващо от цялата световна преса.
На 11 февруари, президентът Петър Стоянов отправи официално писмо до Мишел Камдесю, управляващ директор на Международния валутен фонд и му предложи незабавни преговори за въвеждане на валутен борд.
На 13 февруари, президентът Стоянов назначи служебно правителство с министър-председател Стефан Софиянски. Първата задача на служебното правителство на Петър Стоянов беше да подаде молба за НАТО, нещо, което президентът беше обещал в своята предизборна програма, с която и беше избран категорично.
Предсрочните избори бяха насрочени от президента за 19 април. Тогава Обединените демократични сили, начело с Иван Костов спечелиха абсолютно мнозинство на фона на демократичната вълна, заляла България.
Благодарение на решителните политически и икономически действия, предприети от служебното правителство на Петър Стоянов, а после и от правителството на Обединените демократични сили, авторитетът на България нарасна и започна пътя на страната ни към Европейския съюз и НАТО.
Петър Стоянов бе приеман сърдечно от всички европейски правителства и получаваше тяхната подкрепа. Но, вероятно най-важното постижение на президента Стоянов, е държавното посещение на американския президент Бил Клинтън и семейството му (впрочем, единствено у нас засега). Това посещение трасира окончателно пътя на България към евроатлантическия свят.
Вече минаха повече от 20 години от онези драматични събития. Посткомунистите и петата руска колона у нас още не могат да простят на тогавашния млад президент смелостта да насочи България по пътя към НАТО и Европейския съюз. Десетилетия по-късно президентът Петър Стоянов продължава да бъде обект на клеветнически кампании и различни компромати, имащи за цел да омаловажат цивилизационния избор на България към модерна Европа.
