Днес се навършват 435 години от официалното представяне на Григорианския календар, въведен на 4 октомври 1582г.
В България той влиза в сила със закон през 1916 г. Българската православна църква обаче го въвежда едва през 1968 г., вследствие на което църковните празници се изместват с 13 дни напред.
Основната разлика между Григорианския и по-рано използвания Юлиански календар, е в разпределянето на високосните години.
В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един допълнителен ден през февруари. Това постепенно довело до забавяне в отчитането на дните и съответно до разликата от 10 дни спрямо астрономическото време. През XVI век църквата разбрала за разминаването щом пролетното равноденствие, което духовниците използват за определяне датата за Великден, се изместило към началото на март.
За да се компенсира натрупалата се разлика, папа Григорий XIII разпорежда след 4 октомври 1582г. (денят, в който е въведен календарът) да следва 15 октомври.
Григорианският календар не се приема едновременно в цяла Европа. Протестантска Англия приема Григорианския календар чак през XVIII век. След Октомврийската революция през 1918г. и Русия започва да използва новия метод за броене на дните.
Древноримската богиня Юнона, съпругата на Юпитер, също си има месец – юни. Славяните го кръстили на насекомото жетвар „изок”, което напада посевите.
Седмият месец от годината е кръстен на римския политик Юлий Цезар. По българските земи вместо „юли”, го наричали „червен”, защото по това време на годината събирали червеи, за да правят червена боя.
