Преди повече от 5 милиона години територията на днешна България е била люлка на животинския и растителен свят. Някои палеонтоложки проучвания дори проследяват началото на днешната африканска флора и фауна именно от нашите земи.
Сгушено край горските масиви на Родопите, пазарджишкото село Дорково е дом на 2692 души и на неизвестен брой… мастодонти – в землището му се намира най-голямото на Балканите палеонтологично находище на фосили от плиоценската геоложка епоха.
Местността Илин кладенец е и единственото място, на което са открити най-древните останки на вид мастодонти, които са бродили из територията на Балканите и Източна Европа, пише bg-voice.com.
Първите данни за находището датират от 30-те години на ХХ век. Към изкопаемите първи проявява интерес местният учител Манол Чолев. През следващия близо половин век мястото отново е потънало в забрава.
По една случайност, благодарение на индустриализиращата се социалистическа България, то е преоткрито – през 1980-те години държавното предприятие “Редки метали” прави проучване за полезни изкопаеми, но работите бързо приключват, след като геолозите и инженерите попадат на останки от древни животни.
За откритието бързо се разчува и новината се простира зад граница. Така през 1985 – 1987 г.
в България са проведени първите по рода си
мащабни палеонтологични разкопки. Инициативата за провежданто им е на проф. Николай Спасов, а научен ръководител на експедицията става проф. Ербер Тома от Колеж дьо Франс.
След тригодишно проучване на находището е направен изводът, че това е най-богатото място с останки от овернски мастодонт (Anancus arvernensis) в света и едно от най-богатите на фосилни животински останки ранноплиоценско (плиоцен е геоложка епоха, започнала преди 5.332 милиона години и завършила преди 2.588 милиона години, бел. ред.) находище в Европа.
Открити са бивни, кътници и кости на мастодонти на възраст около 5 млн. години, което ги прави най-древните открити останки от този вид. Находището е най-голямото познато на палеонтолозите струпване на кости от над 30 вида животни на едно място, като са открити над 600 кости.
Предполага се, че поради засушаване в климата е имало масово измиране на животни. По-късно, при последващ дъждовен период и благодарение на придошлите води на близката река, костите на умрелите животните са били отнесени, което довело и до струпването им на едно място.
Под тях е имало слой зелена глина. По-късно те са затрупани със слой жълта глина, а най- отгоре времето ги е запечатало със слой кафява глина.
Смята се, че костите са се съхранили именно заради наслоените пластове глина.
След проведените проучвания в района, учените стигат до извода, че там са живели девет архигрупи бозайници.
Част от находките са изпратени във Франция за реставрация и консервация, по-късно са върнати отново в България, а
находището е обявено
за природна забележителност на 31 януари 1990 г.
Палеонтологично находище заема първото място на Балканите като най-голямото по рода си, най-древното и най-значимо – то маркира началото на плиоценската геоложка епоха в Източна Европа.
Вечнозелени дъбове, кестен, бряст, бук и ела са били основните растителни видове, които са давали дом и прехрана на мастодонти, мамут борсони, маймуни, тапири и носорози. Тук са съществували и такива екзотични за днешната европейска растителност видове като гинко и магнолия.
Подлесът е бил съставен от чемшир и вечнозелените храсти рододендрон и лавровишня.
“Това са животни, които представят България от това време. Това е фауна, която е по-близка до днешната африканска фауна, отколкото до сегашната европейска”, коментира в свое интервю през 2012 г. проф. Николай Спасов.
По думите му природата на територията на днешна България е била напълно сходна с днешната африканска.
“Разбира се, не точно тези видове, които днес обитават Африка, но техните предци. Според съвременните палеонтоложки и палеозоогеографски концепции
днешната африканска савана
по произход е от тези места – от една обширна област, която се е разпростирала преди 7-8 милиона години на Балканите.
Именно тук се е формирала саванната фауна – носорози, жирафи, газели, маймуни, гигантски котки.
Цялата тази фауна започва постепенно да навлиза на юг, тъй като продължаващото засушаване на климата открива големи степни пространства в Африка, но първо те са съществували тук. По този начин, спускайки се на юг, тази природа завладява Африка.
Имало е обмен между Африка и нашите територии, но в Африка климатът се запазва сходен, поради това фауната и днес можем да кажем, че е архаична, запазила е облика си от преди 7-8 милиона години, докато тук на север промяната в климата и появата на четири сезона със сняг са повлияли на фауната така, че тя е придобила днешния си облик.
Това е станало през последните 1-2 милиона години.
Външно мастодонтите много са наподобявали съвременните слонове. Основната разлика между двата вида е, че при мастодонтите бивниците са били по-дълги и тежки и издадени силно напред.
На размери са били малко по-едри от слоновете – възрастните мастодонти са достигали височина 3.5-4.2 м, дължина 5.5-6.5 м и тегло достигащо до 4500 кг. Хранили са се предимно с трева.
С настъпването на ледниковия период европейските мастодонти са измрели, а също и тези в умерените ширини на Азия. Преди 1,5 милиона години мастодонтите са достигнали до Южна Америка.
Пред 2013 г. край Дорково отваря врати палеонтологически музей. В него посетителите могат да видят макет на мастодонт в реален размер, както и на маймуна долихопитек. Във витрините могат да се видят различни вкаменелости – зъби, кости на разнообразни праисторически екземпляри, открити по време на разкопките.
Огромна картина представя възстановка на местността с различните обитатели и растителни видове, които са властвали преди 5 млн. години.
Представени са и родопският глухар, смятан за най-древния представител на вида и плиоценска балканска патица. Костите и на двата вида, считани нови за науката, са открити в находището в Дорково.
Още любопитни новини – четете тук
