Скорошно проучване на Киевския международен институт по социология (KIIS) показва, че общественото мнение в Украйна остава предимно против предаването на територии в конфликта с Русия, като същевременно се забелязват нюансирани нагласи относно евентуалния край на войната и военните решения.
Според допитването 52% от украинците смятат за абсолютно неприемливо да предадат Донбас на Русия в замяна на гаранции за сигурност, докато 40% биха били склонни да приемат такъв компромис, въпреки че повечето го определят като трудно и неприятно условие. Седем процента от анкетираните са колебаещи се. Има ясни регионални различия: в Киев 59% от хората отхвърлят всякакво предаване на Донбас, а 31% биха го приели; в западна Украйна 57% са против срещу 38% в подкрепа; в централните и северните области 49% отхвърлят и 42% подкрепят; в южните региони 49% са против и 44% приемат; а в източните области 50% се противопоставят, докато 39% намират компромиса за приемлив. Анкетата е проведена между 23 и 29 януари чрез телефонни интервюта със случайна извадка от 1 003 пълнолетни украински граждани, като са изключени окупираните територии.
Проучването също така показва променящи се очаквания относно продължителността на войната. Само 21% от анкетираните вярват, че конфликтът може да приключи през следващите седмици или до първата половина на 2026 г., в сравнение с 33% през есента на 2025 г. и 26% през декември. Други 18% очакват войната да завърши през втората половина на 2026 г., докато 43% смятат, че тя ще продължи до 2027 г. или по-дълго, а 19% не са сигурни. Въпреки това, мнозинство от 65% заявява, че е готово да издържи войната толкова дълго, колкото е необходимо, което е в съответствие с предишни проучвания. Готовността за продължаване на конфликта варира регионално – от 58% в източните области до 72% в Киев, като в останалите региони тя е между 64 и 66%. Сред причините за нежеланието да се продължи войната най-често са загуби на хора, разрушена инфраструктура, икономически трудности и проблеми с електрозахранването или отоплението.
Общественото мнение също така силно подкрепя военна ответна реакция срещу Русия. Проучването показва, че 90% от украинците подкрепят удари по руска територия, като този процент остава непроменен от февруари 2023 г. В същото време обаче делът на хората, подкрепящи удари не само по военни обекти, но и по други стратегически цели, включително инфраструктура и енергийни съоръжения, се е увеличил значително. Конкретно, 70% подкрепят удари по военни обекти и нефтено-газови съоръжения, 48% – включително енергийна инфраструктура, а 25% дори подкрепят удари, засягащи руското население, в сравнение с 13% през 2023 г. Съобщава се, че украинските сили се фокусират върху руски военни заводи, складове за боеприпаси, летища и рафинерии, обслужващи руската армия.
Проучването на KIIS, проведено при условията на военен конфликт, се базира на телефонни интервюта с национално представителна извадка от 1 003 украинци, живеещи в контролирани от правителството райони, като са изключени временно окупираните територии и тези, които са напуснали страната. Въпреки предизвикателствата при провеждането на анкета по време на война, изследователите посочват, че резултатите остават високо представителни и предоставят надеждна информация за нагласите на населението относно териториални компромиси, продължителността на конфликта и военната стратегия.
Данните от проучването показват, че умората от войната постепенно отваря пространство за трудни и комплексни размисли. Макар мнозинството украинци да отхвърлят категорично идеята за предаване на земя, значителният дял от онези, които биха приели подобен компромис, показва не толкова готовност за капитулация, колкото търсене на изход от война без ясен край.
Същевременно силната готовност за продължаване на войната и почти единодушната подкрепа за удари по руска територия подсказват, че украинското общество не възприема „мир срещу земя“ като стабилно и надеждно решение. В основата на това стои дълбокото недоверие, че Русия би се спряла, ако получи желаните територии и убеждението, че всяка отстъпка би била възприета в Москва не като край, а като покана за следващ натиск.
