Обществото у нас е разделено в опасенията си за наличие на пропаганда на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация в българските училища.
Това става ясно от проучване, проведено от Галъп по поръчка на БНТ. Темата пеше повдигната с промените в закона за образованието, с които парламентът забрани пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация в училище.
Текстовете бяха внесени от „Възраждане“ и гласуване в един ден на две четения, като против текстовете бяха единствено депутатите от групата на ПП-ДБ.
От проучването на „Галъп“ става ясно, че българите са разделени по тази тема, като 39,1% от тях имат подобни притеснения за това, че в училище се прави подобен тип пропаганда.
Близо една трета от респондентите (32,2%) обаче заявяват, че не се тревожат за такава пропаганда в училищата у нас, а още близо трийсет на сто (28,7%) пък отговарят, че изобщо не са чували или отричат дебатите около законодателните инициативи в Народното събрание да са стигнали до тях.
Допълнителен въпрос, насочен директно към нагласите към българските учители, затвърждава разделението по темата в обществото ни.
36,8% от анкетираните казват, че имат притеснения, че българските учители извършват пропаганда на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация.
27,6% казват, че нямат подобни тревоги, а значителен дял от 35,6% споделят, че не са чували за такъв тип проблем.
Значителните дялове, свързани с колебание и незапознатост в отговорите и на двата въпроса говорят за необходимост от по-широк обществен дебат сред всички обществени групи и заинтересовани страни, ако обществото ни иска да избегне превръщането на разделението в по-остра поляризация, пишат в анализа си от „Галъп“.
Макар и нагласите, регистрирани в проучването да не насочват все още към извода за нарушено доверие към училищата и учителите у нас, подобна опасност съществува, ако темата се превърне в център на предизборни кампании и политически PR.
Сред по-разтревожените и на двата въпроса са хората между 30 и 65 г., където дяловете на опасения по темата достигат до около и над 40 на сто.
Отговорите „притеснявам се“ намаляват като дял с възрастта, но и сред най-възрастните респонденти.
Прави впечатление по-високият дял на мнителност и сред мъжете, жителите на столицата и големите градове, както и сред висшистите.
Макар и не с голяма острота, открояват се и видими разлики в електоратите на различните партии, а очаквано по-притеснени са тези с консервативна насоченост.
Изследването е проведено между 28 август и 5 септември 2024 г. сред 802 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.
