Държавни шатри със сергии с храни в основни турски градове завземат все по-големи терени.След първите пробни акции с предлагане на лук на безценица, сега печеленето на електорат от страна на Ердоган в Турция продължава продажба на евтини зеленчуци, ориз, леща и нахут на силно понижени цени. Търговците изпълняват ново нареждане на президента, който цели по този начин да върне разколебани избиратели, тежко ударени от главоломно растящата инфлация в Турция.
В страната в края на март предстоят местни избори, а доверието към основната партия на властта – Партията на справедливостта и развитието (ПСР) ерозира. Основна пропагандна теза на Реджеп Тайип Ердоган сега е, че така както се смазват терористите, щял да бъде смазан и “терорът с хранителните продукти“.
Според официалната статистика през първия месец на годината инфлацията при цените на храните скача над 30%. Храната представлява над 1/3 от потребителската кошница, чрез която службата“ТюркСтат“ измерва инфлацията в страната на потребителските стоки.
„Купуването“ на гласове чрез сваляне на цени на стоки започна още в началото на февруари, когато правителството разпореди в контролираните магазини да се продават зеленчуци, взети направо от фермите и така да бъдат заобиколени посредниците и ударени скъпите супермаркети и други големи хранителни магазини. Първата вълна на дъмпинга разпродаде 2500 тона зеленчук само в Истанбул за седмица.
По нареждане на Ердоган предстои показно сваляне на цени и на почистващи препарати, на прах за пране и др. Президентът обвинява търговците, че експлоатират хората. „Ние не можем да бъдем част от експлоататорската система“, разгръща тезата си президентът по срещи с избиратели за кметските избори. Той лично заплаши търговците, че ще има тежки глоби за укриване на стоки по складовете. Централно е изработен списък от близо 100 компании, които, според властта, държат провокативно високи цени на широко търсени продукти и затова ще им бъдат наложени тежки глоби.
Местни медии цитираха Ердоган, който казва, че„той и неговото поколение помнят опашките за хляб от ерата на Републиканската народна партия (РНП) (сега основен опонент на ПРС), а сега имаме други опашки – на изобилието“. Тълпи нахлуват под държавните палатки с храни, сергиите се опразват за часове, съобщават търговците от „евтините“ магазини.
Друга предизборна акция на Ердоган са евтините кредити, каквито администрацията на президента задължава държавните банки да дават, поемайки свръхрискове в икономическа среда, която и без това едва се крепи на ръба на рецесията. Финансовите институции биват принуждавани да отпускат заеми с ниски лихви на всички, които поискат – от земеделски производители до футболни клубове.
От банките на правителствено разпореждане се иска още да облекчават всички затруднени клиенти със заеми и карти и да предоставят ипотечни лихви под пазарните стойности, обръща внимание Bloomberg.
Анализатори са категорични, че всичко в икономиката и финансите на Турция върви неудържимо надолу и ценовите и банкови трикове на президентската партия само замитат проблемите под килима и това още по-силно влачи държавата надолу.
След огромния срива на турската лира през лятото на миналата година, въпреки известното възстановяване последните пет месеца, турските пари продължават да са най-зле представящата се валута в развиващия се свят. Инфлацията се върти около непреодолим 15-годишен връх. Все повече турци правят банкови депозити в злато и чуждестранни валути. Огромна част от считаните за проблемни кредити в Турция, възлизащи на над 30 млрд.долара, биват квалифицирани от външни, а и от вътрешни финансови анализатори като проблемно- или директно необслужваеми заеми.
Едновременно с това трайното обезценяване на лирата постоянно увеличава разходите за финансиране, подкопава печалбите и отслабва все повече капиталовите буфери.
Международният валутен фонд директно предупреждава, че през 2019 г. в Турция се очаква „голямо прогнозирано свиване на икономиката и бавно възстановяване едва през 2020-а“.
Продължаващата икономическа криза сериозно застрашава позициите на Ердогановата Партията на справедливостта и развитието на изборите, насрочени за 31 март.ПСР дълги години живееше със славата на непобедима, но сега, според наблюдатели е застрашена да загуби сериозно от позициите, ударена от обединените опозиционни сили в най-големите градове. Само в Истанбул и Анкара живеят общо 20 милиона души, близо 1/4 от турското население.
Истанбул осигурява над 31% от БВП на страната, Анкара – 9%. Около 37 на сто от приходите на Турция от индустриалния сектор идват от тези два града. Анализатори неслучайно припомнят валидното не само за Турция, но особено за Турция твърдение, че: „Пътят към властта преминава през кметството!“. Самият Ердоган започва политическата си кариера като кмет на Истанбул (1994-1998 г.).
Неговата партия ПСР печели всичките избори (общо 13), правени след парламентарния вот през 2002 година. На местни избори обаче резултатите й винаги са били по-слаби. Затова опозицията разчита много на мартенския местен вот.
Според социологическия институт „Метропол“ последните проучвания чертаят много оспорвана изборна битка. Ердоган държи на съюза си с крайната националистическа Партия на националното действие, като срещу партиите на властта се изправя новият алианс на Републиканската народна партия и „Добрата партия“ със силни общи кандидати в много от големите градове. Прокюрдската Демократична партия на народите обяви, че няма да издига свои претенденти в най-големите градове и това значи допълнителен силен вот срещу кандидатите на партията на Ердоган.
На местните избори през 2014 година сега управляващата Партията на справедливостта и развитието спечели 47,9 процента от гласовете в Истанбул, а Републиканската народна партия имаше 40 процента.
Според проучване на института ORC, през януари двете партии са имали съответно 43,6% и 39,7% от гласовете. Според социологическия институт PIAR, Републиканската народна партия има дори преднина в Истанбул. „Избирателите на ПСР са разочаровани от собствената си партия“, твърдят социолози.
Освен слабата икономика и силната политическа корупция, срещу Реджеп Тайип Ердоган работят и политическата нестабилност, и счупените демократични механизми, ограничаването на свободата на мненията и на политическите права. Ако опозиционните партии вземат превес на местните избори през март в Истанбул и Анкара, това ще даде силен тласък на опозиционните настроения, заявявани вече от почти половината от турското общество.
