Петър Славов е юрист и икономист по образование, адвокат по професия с над 10г. стаж. Председател на сдружение „Граждански блок“, част от „Гражданска платформа” и член на Политическия съвет на „Нова Република“.
Най-активният народен представител в 43-то Народно събрание с над 500 внесени въпроса към Министерски съвет.
Заедно с Мартин Димитров и Методи Андреев са част от неформалната „Група за натиск“, реализирала важни законодателни промени по отношение на националната сигурност /проверка за принадлежност и зависимости към комунистическата ДС на всички лица с достъп до класифицирана информация/, декомунизацията /допълване на т.нар. „Закон за досиетата“ с цел пълна предварителна проверка за наличие на принадлежност към комунистическите тайни служби на всички лица, кандидатстващи за публична длъжност и др.
Г-н Славов, с Вашия колега Мартин Димитров осъдихте Министерството на финансите заради отказ да предостави информация за това колко средства са събрани след приемането на т. нар. „закон Пеевски” за банковата несъстоятелност. Разкажете ни повече за това.
До това дело се стигна след като миналата година шест месеца след като този закон беше приет и влезе в сила ние зададохме един въпрос към Министерството на финансите по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Попитахме всъщност какви са резултатите от тези законови промени. Ако си спомняте, горе-долу през март месец миналата година той беше приет, беше шумно рекламиран и прокламиран как на база на него щели да съберат още към 1,5 млрд. лева към масата на несъстоятелността в КТБ, т.е. това щяло да бъде един изключително полезен закон и много важен за защита на обществени интерес.
Като минаха шест месеца от действието му, беше логично нещо вече да се е случило. Затова ние попитахме какво са събрали към момента, как вървят тези шумни обещания, както и изпълнението им, защото те освен от синдиците, бяха давани и от представители на властта.
Вместо да получим отговор и справка как е защитен общественият интерес, получихме практически отказ и ние го обжалвахме. Забавното в този отказ е, че от МФ са написали как, разбирате ли, министърът на финансите се информира за дейността на синдика на банката в несъстоятелност, разбирайте КТБ, от интернет страницата на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Това за мен е потресаващо, защото като отворите този сайт, там може да видите справки, които са със заличени данни, т.е. от тях Вие не можете да добиете представа нито колко пари са събрани, нито от кого са събрани, нито защо са събрани.
Неслучайно когато през 2015 г. вървяха едни други промени в Закона за банковата несъстоятелност, едно от исканията беше министърът на финансите да получава служебно директно от синдика отчета в пълен обем. Т.е. цялата информация да я има без заличени данни и без каквито и да било ограничения – той да разполага в пълен обем с тази информация и затова сме го попитали него.
Това е доста обезпокоително, ако наистина така в МФ работят по казуса КТБ и по събирането на източените пари. Така или иначе стигнахме след това до съд, на който разбира се защитихме тази теза и колко е важно за обществения интерес да се подхожда добросъвестно и този закон, ако наистина е толкова полезен, както обясняваха, да видим резултатите от него, за да може в края на краищата хората да видят върши ли си работата министерството и министърът, или не си я върши.
Административен съд София-град уважи жалбата ни, като дори в мотивите си написа, че това е от толкова съществен обществен интерес, че всякакво ограничаване на такава информация под каквито и да било предлози е недопустимо, защото имаме т. нар. хипотеза на надделяващ обществен интерес.
Очакваме в най-кратки срокове МФ да ни предостави информацията и разбира се да не си играе на някакви обжалвания и тупкане на топката, както често е правело в миналото. В самото решение е посочено, че то подлежи на обжалване.
Ироничното в цялата работа е, че може би около месец-два след като ние заведохме това дело, последваха промени в закона за това, че тези решения са окончателни. Така че ако бяхме изчакали малко може би с жалбата си, сега щяхме да имаме едно окончателно решение, което щеше да трябва да бъде изпълнено.
Така или иначе явна е в случая волята на законодателя решенията да са окончателни и да не подлежат на обжалване пред съда. Затова се надяваме то да бъде изпълнено.
Какви са мотивите според Вас на МФ да не Ви изпратят тази информация – дали случайно не разполагат с нея?
Няма как да я нямат. Очевидно синдиците изпълняват закона и им изпращат информацията в пълен обем. Тук вече трябва малко да спекулираме, но изхождайки от предходен опит, който имаме с въпроси към МФ, ще Ви припомня за данъчните складове за горива.
Навремето като питахме има ли там концентрация, монополизъм и т.н., те две години си играха на обжалване и на тупкане на топката, докато накрая стигнахме до Върховния съд, той ги задължи и тази информация стана публична.
Допускам в случая, че най-малкото не защитават обществения интерес. Затова за нас е толкова важно това решение на съда, което се надявам да бъде изпълнено незабавно, а не да има някакво шикалкавене заради разни измишльотини.
Днес парламентът прие поправката на поправката на Изборния кодекс, която засяга преференциите. Кому беше нужно това размотаване и кой ще плати за изгубеното парламентарно време?
Нека си спомним, че тази поправка за премахване на преференциалното гласуване не дойде случайно. Това си беше съзнателен акт на гласуване за нейното премахване по предложение на ДПС, подкрепен тогава от ГЕРБ, патриоти и т.н.
Отговорността е ясно чия е вината за загубеното парламентарно време. Бих казал, че приносът тук за това, че отново има преференциално гласуване, т.е. имаме някакъв елемент на мажоритарно гласуване в българските избори е до голяма степен, да не кажа изцяло, на гражданското общество, което реагира изключително остро и с всички сили и средства се бори, вкл. и много медии, както и Вие отразихте този скандал, посочите какво безобразие е свършено.
Бяха принудени всъщност политиците от т. нар. парламентарно представени партии да се съобразят с волята на хората и да възстановят старото положение. Нямайте съмнения, че ако нямаше подобна защитна обществена реакция – защитна, критична, вкл. протести, най-вероятно нещата в момента щяха да са минали и заминали, а доволно ръце щяха да потриват т. нар. „системни партии”, разбирайте БСП, ДПС и ГЕРБ, които много добре знаем, че не харесват преференцията. Предпочитат да си редят те листите в партийните централи и хората да не им се бъркат в работата като дойде време за избори и да не може да им ги разместват.
Ясно е, че едно компрометирано лице при действаща преференция като бъде поставено на „избираемо място”, вкл. и като водят пазарлъци помежду си за коалиции и т.н., изведнъж може да се окаже, че въобще не са избираеми, защото хората са на друго мнение и това лице примерно да се окаже на последно място в листата след като други хора, които са били активни или с добър обществен имидж, са събрали достатъчен брой преференции, за да ги изместят.
Беше назначено и ново ръководство на ЦИК. Вие с колегата Ви Мартин Димитров изпратихте въпроси до тази Комисия – за какво се отнасят те?
Не е тайна, че през целия мандат на тази комисия може би сме имали спорове с тях, вкл. сме стигали и до съд, особено по въпроса с машинното гласуване и с дистанционното електронно гласуване, които те така и не въведоха за целия си мандат.
Това беше една от причините да се въведе за първи път постоянно действаща ЦИК, която да работи не само по време на изборите и кампаниите, а целогодишно, за което да получава възнаграждение и всички придобивки на един държавен чиновник.
Така или иначе те не свършиха тази работа, а в последните дни на мандата им ние бяхме потърсени и от членове на обществения съвет към ЦИК с доста обезпокоителни данни за това как са харчени пари от бюджета на Комисията – че са харчени най-малкото не по предназначение и че всъщност може да се окаже, че има доста нарушения на закона.
Това беше и причината ние да попитаме ЦИК в предишния й състав как са разпределяни бонуси и допълнително материално стимулиране и т.н. – всякакъв вид допълнително възнаграждение към това, което е основното на член на ЦИК, а то не е никак ниско между другото. То е близко до това на един министър.
Попитахме и за други неща – най-вече във връзка с машинното и електронното гласуване, за да видим реално нещо все пак свършено ли е, или не е през този мандат. Нашето впечатление е, че общо взето нищо съществено не е свършено.
Силно сме притеснени дори и при тази законодателна промяна, която се направи, т.е. парламентът практически отмени машинното и дистанционното електронно гласуване, оставяйки машинен вот само в 3000 секции – че дали и това ще изпълнят.
До изборите остават има-няма два месеца, а още нито машини са купени или осигурени, нито софтуер за тях, нито е проведено обучение на членовете на секционните комисии и т.н. Тези въпроси ние ги зададохме.
До момента получихме нещо доста различно от отговора, който си представяхме. По-скоро получихме някакъв опит за измъкване от предишния състав на ЦИК, поради което писахме онзи ден директно до новоизбрания председател на Комисията с искане лично да се ангажира с казуса и да отговори на нашите въпроси.
Самата тя на изслушването в НС каза, че има процедури по реда на Закона за достъп до обществена информация за подобни въпроси относно възнаграждения, бонуси, как е плащано примерно за жилищата, които са ползвали членове на ЦИК в София, ползвали ли са таксита, за да се придвижват до работа, или не за служебна сметка и т.н.
Надявам се този ангажимент, поет пред гражданите при публичното изслушване, да го спази.
Обнадежден ли сте, че на европейските избори ще има коректно организирано машинно гласуване?
Много е важно наистина по какъв начин ще бъде извършен подборът на секциите, но лично аз не съм оптимист, защото през 2017 г. си спомняме какво се случи. При тогава действаща законна разпоредба да бъде осигурено машинно гласуване ЦИК с едно свое решение записа, че щяло да има само в 500 секции.
В последствие ние го обжалвахме пред ВАС, той го отмени и въпреки това машинно гласуване нямаше. Ситуацията сега не е много по-различна, защото остават по-малко от два месеца до изборите, а реална подготовка не виждам да е направена. Не виждам машини да са осигурени, не виждам нещо конкретно да е свършено, а това не е процес, който става от днес за утре.
Това между другото беше и причината ние още в началото на миналата година да поискаме от ЦИК да изпълни закона за сетен път, или по-скоро да престане да го нарушава. По действащите тогава законови разпоредби дори и на частичните избори, каквито може би от 2017 г. до сега е имало повече от 100 за кметове на различните населени места, трябваше да бъде осигурено и машинното гласуване – нещо, което ЦИК не направи.
За реализацията на това не видяхме и да са положени истински усилия. Може би се харчеха някакви пари само за проучвания, които практически за нищо не са нужни и полезни.
Това са все основания да не съм прекалено голям оптимист, но все пак нека да дадем шанс на новия състав на ЦИК, има и нов председател. Могат пък и да направят чудеса за оставащите два месеца и наистина да намерят нужните машини, да създадат организация и нещата да се случат. Все пак ще бъде много трудно да се преодолее практическото бездействие на предишния мандат, продължило няколко години.
По начина, по който записаха промените в Изборния кодекс сегашните ни законотворци, наесен вече трябва да има 6000 машини, за да може да се гласува в не по-малко от 6000 секции машинно. А пък след местните избори трябва да може да се гласува навсякъде и даже са записали само машинно, т.е. няма да има гласуване с хартиена бюлетина.
Не знам как си ги представят тези неща, но ако наистина не седнат да работят сериозно по въпроса, е напълно възможно да поставят под въпрос честността на изборите и въобще тяхното провеждане и осъществяването им.
