81% от българите са изцяло съсредоточени върху постигането на материални блага, като това е сновен приоритет за тях. От друга страна, 56,9% от българите за нищо на света не биха погазили закон, дори от това да имат материална или друга полза.
Останалите 43,1% имат явни нагласи за неспазване на законодателството, и ако не се страхуваха от последствията, биха нарушили нормите. Това показват резултатите от проект ”Икономиката в сянка като девиантна практика” на екип от Института за изследване на обществата и знанието към БАН.
Резултатите от изследването показват, че едва 32% от попитаните българи смятат, че законите в страната са добре написани и лесно приложими на практика. Според авторите на изследването това е знак, че българското общество е с нараснала критичност към народните представители като законодателен орган, и към законите като правни норми.
Близо 19.8% от запитаните са абсолютно съгласни, а над 41% – съгласни до известна степен с твърдението, че ако даден закон им пречи, ще намерят начин да го заобиколят, за да постигнат целите си. Почти 53% от българите пък смятат, че докато има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност. За над 65% от обществото сивата икономика е най-бързият начин да се изкарат пари.
Според изследването в последните години в българското общество могат да се откроят осем социологически типажа според поведението на хората:
34% от изследваните се самоопределят като конформисти – т.е. поддават се на натиска на обществото и бързо се съгласяват с него;
6% считат себе си за иноватори;
4% – за хора, които задължително спазват определени повтарящи се ритуали;
10% – за пасивни в социален смисъл;
6% – като бунтари;
16% – като преувеличаващи;
18% – като неутрализатори;
и 6% – като особено избухливи.
С изключение на хората, които се поддават на натиска на обществото, останалите модели на поведение представляват отклонение от социално приемливите норми и морални разбирания и склонност към нарушаване на правилата.
