За ежегодно увеличение на заплатите с по 120 лева настояват от КНСБ. Това обяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България Пламен Димитров. Той допълни, че разделението при заплащането е най-голямото в България в сравнение с останалите страни от ЕС. У нас 70% от работниците и служителите получават заплата по-ниска от средната за страна.
От КНСБ си поставят за цел 25% реален ръст на средната работна заплата и да достигане на едно ниво на компенсация на доходите от труд 60% от средноевропейското след пет години в хоризонт до 2022г. Така в следващите няколко години минималната работна заплата трябвало да стане 800 лева, а средното възнаграждение за страната – 1700 лева.
„Всяка година може да расте всяка заплата в България с доброто разпределяне на произведеното и с грижа на държавата за тези, на които плаща. Няма как иначе да бъде конкурентна на този пазар на труда, където бизнесът вече е принуден да увеличава заплатата”, допълни Пламен Димитров на конференцията „Заплащане на труда и защита на правата на работното място”, организирана от КНСБ по повод Международния празник на труда.
Служебният министър на труда и социалната политика Гълъб Донев също участва в конференцията, като отчете, че от влизането на страната ни в ЕС през 2007 г. досега средната заплата се е увеличила от 431 лв. на 962 лв., което представлява ръст от 123%. Той добави още, че през миналата година в седем икономически дейности, в които са ангажирани близо 23% от всички наети, средното възнаграждение е надхвърляло 1000лв. Средната заплата е най-висока в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти” (2232 лв). Следват финансовите и застрахователни дейности със средна работна заплата от 1709 лева. В „Производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ е отчетена средна работна заплата от 1685 лв.
Министър Донев цитира и данни на Европейската фондация за подобряване на условията на живот за минималната заплата в периода 2010/2017г. През тези години най-голямо увеличение е отчетено в Румъния със 142%, следвана от България с 92%, Унгария със 73% и Естония с 62%.
