В медийното пространство на Сърбия през последните две седмици особено актуална е темата с назначенията на новите американски и руски посланици в Белград. По телевизии, сайтове и вестници гъмжи от анализи и коментари с множество хипотези за предстоящ геостратегически сблъсък между САЩ и Русия от който нямало да е пощадена Сърбия заради неуредения въпрос с Косово. В коментарите не липсват емоции, страсти и притеснения от това което ще става, сякаш се задава Трета св война.
В МЕДИИТЕ
първо изтече информацията, че на мястото на досегашният, някои го наричат „несменяем“ посланик на Русия, Александър Чепурин, Владимир Путин изпраща Александър Боцан Харченко отговарящ за „най-трудните операции“. После изненадващо последва втората информация, че Донълд Тръмп на мястото на досегашният американски посланик в Белград, Кайл Скот, изпраща Ентъни Годфри, отговаящ за „най-чувствителните въпроси в американско-руските отношения“ и досегашен първи секретар в американското посолство в Москва.
Според белградската агенция Танюг, „американците изпращали в Белград „своя московски американец“ в отговор на Путин, който пък изпращал дипломат с „умението да решава проблемите на Балканите“ и бил „перфектен познавач на ситуацията на Западните Балкани“.
Идването в Белград на сериозни дипломатически играчи и разузнавачи означава, че Косово ще бъде крайъгълният камък около който двете Велики сили ще премерват силите си. И това няма как да не включи в играта Белград и Прищина и техните политически играчи.
Във връка с това бившият министър на външните работи на Съюзна Република Югославия, Владислав Йованович, направи изказване, че „и Русия и Америка имат ясна политика към Сърбия и който и да е посланик на тези страни, той ще провежда стриктно политиката на своята държава“.
От биографиите и на двамата дипломати разбираме, че и двамата са от службите за сигурност и че на официален Белград няма да му е лесно да лавира между едните и другите.
НЕКА ДА ВИДИМ
какво пише в биографията на бъдещият американски посланик в Белград, Ентъни Годфри, който ще замести досегашният сговорчив посланик, Кайл Скот. Прогнозите са, че Годфри ще е „по хард“ от предходника си имайки предвид факта, че е отговарял за ключови аспекти в отношенията между САЩ и Русия“ и че Тръмп го изпраща в Белград с мисия на човек добре запознат с проблемите в региона.
От биографията му разбираме, че 12 години е бил на служба в американските военноморски сили където последната му длъжност е била свързана с прилаган на споразумението за контрол във въоръжаването между САЩ и СССР. Заемал е длъжността директор на Канцеларията за Ирак, отговарял е по въпросите на Близкия изток в Стейт департамента.
В частния сектор е работил като мениджър в търговска фирма, която е търгувала с бившия Съветски съюз.
В периода 2004 – 2007г. е работил като първи секретар в американското посолство в Ереван. Преди това е бил на длъжност в посолствата на САЩ в Загреб, Дъблин и Минск. Смятат го за водещ разузнавач в посолството на САЩ в Москва която длъжност е заемал до последното му назначаване в Белград.
БИОГРАФИЯТА
на Александър Боцан Харченко е не по-малко интересна от тази на Ентъни Годфри. Той идва на мястото на Александър Чепурин, който се връща на работа, както беше официално съобщено, в руското Министерство навъншните работи.
Чепурин, подобно на Кайл Скот, също важеше за умерен дипломат, с една разлика, че на поста си се задържа двойно повече от Скот, почти седем години.
До назначаването му за посланик в Белград, Харченко е заемал длъжността началник на Четвърти европейски отдел към руското Министество на външните работи. Позовавайки се на „добре осведомени дипломатически източници“, белградският в-к „Данас“ го определя като „по-комуникативен от Чепурин“ и че „никой не трябва да бъде изненадан от изпращането му в Белград, особено ако се имат предвид преговорите свързани с Косово и опитите на Русия да запази влиянието си в тази част на Балканите“.
В играта за Косово, Москва не иска да бъде изместена от ЕС и САЩ и затова изпраща в Белград не „второразряден или треторазряден дипломат“ а както го определя политическият анализатор Драгомир Анджелкович, „професионалист и дипломат от кариерата, подобно на Чепурин“, който важи за „умел и с премерени действия дипломат“. Според Анджелкович, „това говори за последователността на руската дипломация, която иска да покаже, че Русия има интереси на Балканите и че не иска нищо да пропусне. Затова изпраща в Белград един такъв сериозен професионалист“.
В периода 2009-2014г. Харченко е бил посланик в Босна и Херцеговина, бил е член на трилатералния Съюза САЩ, ЕС и Русия за прилагане на Дейтънското мирно споразумение за Босна и член на посредническата тройка за решаване на статута на Косово.
В контекста на назначението му за посланик в Белград, Александър Вучич изтъкна, че „Харченко е авторитетен, остър и силен дипломат“ и че е „един от водещите дипломати от спец службите на Русия“. За Ентъни Годфри нищо не каза.
И ЗА КРАЙ
ако трябва да направим извод от това което тепърва ще се случва на дипломатически план в Сърбия и на Западните Балкни няма да е пресилено ако кажем, че може да се очаква сблъсък на геополитическите интереси между САЩ и Русия от които с основание се притесняват сръбските анализатори, дипломати, и политици. Какво ще последва, остава да видим.
