Според новия министър-председател на Острова Борис Джонсън, Брекзит не означава, че Великобритания обръща гръб на света. Точно обратното – напускането на Европейския съюз (ЕС) е шанс за суверенната страна да получи нова, по-свободна позиция в световната икономика. Звучи добре, но защо близо три години, след като гласува за Брекзит, Островът все още е част от ЕС?
Според реториката на Джонсън, преди да бъде избран от съпартийците си за председател на Консервативната партия, отговорът на въпроса е «липса на оптимизъм“. Но сериозните причини са в няколко други посоки: трудните преговори около ирландската граница; деликатната аритметика в британския парламент; и слабата вътрешна подкрепа за Брекзит (през 2016 „за“ гласуваха 52% от британците, а останалите 48% бяха „против“ напускането на Блока). И всяко от изброените основания има своят принос за неясната съдба на Брекзит.
А вярата на Борис Джонсън в напускане на ЕС с хепиенд, започна да се изпарява, откакто пое кормилото на Острова. По време на първата си реч като министър-председател (24 юли), той призна, че „има песимистични прогнози относно Брекзит, както в самата Великобритания, така и зад граница“. Това е нова линия в говоренето му по темата, защото преди това беше убеден, че „както може да се измисли компютърен код, с който да се симулира кацането на Луната през 1969, така може да се измисли и решение на проблема с търговията, без триене не Северноирландската граница“. Доста наивни общи приказки. И на тях се хванаха не избирателите (за които в подобна ситуация медиите щяха да напишат, че са некомпетентни и нищо не разбират), а колегите му от Консервативната партия. Което е доказателство, че политиците не са по-умни от електората си. Джонсън им е казал, че всичко ще бъде наред и те са му повярвали не защото е представил убедителни доказателства, а защото са искали да му вярват.
Консерваторите, отегчени от дискусии за търговски сделки, нетарифни бариери и регулаторни орбити, са се хванали на въдицата на Джонсън, който всъщност може да им даде само две неща – забавление и непредсказуемост (също като американския президент Доналд Тръмп). Те обаче не влязоха в капана на Мей: тя договори невъзможна сделка и на няколко пъти я предложи в парламента, вместо да заяви открито, че е по-добре да се откажат от Брекзит. Но такива са особеностите на британската политика…
Приказките на новия премиер за свят, без компромиси или неудобни отстъпки, в който Великобритания отново е призната за велика сила (както след Втората световна война), са под влиянието на стероида „искам властта“. И сблъсъкът с действителността ще му подейства като студен душ.
Настоящият момент е възможно най-неподходящото време за икономиката на една страна, да прекъсне много от старите си връзки и да се остави на добрата воля на другите държави. Световната икономика се промени през трите години, след като британците, с подкрепата на Борис Джонсън (тогава кмет на Лондон), гласуваха за напускане на ЕС. Настроенията, които доведоха до този вот – протекционизъм, национализъм и враждебност към глобализацията – се проявиха и в други в страни, като САЩ, Китай, Италия.
Получаването на по-добра сделка, ще е трудно за Великобритания, дори тя да преговаряше от страната на силата. (ЕК нееднократно е заявявала, че не планира промяна на договорката). Джонсън заяви, че страната ще напусне ЕС и без сделка, но тази възможност е не по-малко мъглява. ( На 18 юли британските депутати взеха решение, забраняващо на новият премиер да прескочи парламента и да прокара Брекзит без споразумение, но в края на октомври всичко може да се промени). Да не забравяме, че сделката на Мей, макар и нехаресвана от всички, все още е масата…
Икономическите последствия от авантюристично напускане ЕС ще са значителни. Вярно е, че безработицата на Острова е ниска. Но ръстът на производителността във Великобритания е слаб и неопределеността на Брекзит, подкопава икономиката, а не привлича нови капитали. (За последните две години британските бизнес инвестиции изостават от Франция, Испания, Италия и Германия.) Според МВФ, ако Великобритания скъса с ЕС без споразумение икономиката ще преживее спад от 3.5%, в сравнение със сценария, при който тя запазва досегашните си търговки отношения. Двете традиционни британски предимства – гъвкави пазари на труда и ниски корпоративни данъци – са факт и в останалите й европейски съседи.
Великобритания за пръв път се присъедини към Европейската икономическа общност (ЕИО), на чиято основа беше създаден ЕС, през 1973, след десетилетия на изоставане от своите континентални конкуренти – Германия и Франция. До 70-те години на миналия век Великобритания беше обзета от инфлация, трудова нестабилности и кризи на платежния баланс. Присъединяването към ЕИО позволи на икономиката на Острова да стане по-ефективна и по-конкурентоспособна в навлизането на нови пазари, не само в Европа, но и в останалия свят.
Благодарение на членството в ЕИО, данъците и инфлацията в страната бяха снижени. В интерес на истината, принос за възхода на британската икономика имат и други мерки, несвързани с европейската интеграция, например приватизацията, основна линия в икономическата политика на Маргрет Татчър. Друга част от успехите отразяват приноса на Лондонското Сити.
Движена от всички тези фактори, през новия век Великобритания достига немските стандарти на живот и надминава французите. Засилва се и ролята на търговията, като износът на стоки и услуги нараства до над 40% от брутния вътрешен продукт (в края на 2000) от 27% през 70-те. До 2007 г. Великобритания е претендирала за по-голям дял от световния БВП, отколкото е през 70-те.
А когато световната финансова криза свали банките, британската икономика също пострада, но бързо се съвзе. Благодарение на ниските лихвени проценти на Bank of England, Великобритания преодоля кризата на еврото и създаде милиони работни места.
По всяка вероятност, ако Брекзит действително се състои на 31 октомври (случайно или – не датата съвпада с Хелоуин), той едва ли ще донесе лакомство на Великобритания и пакост на ЕС. Щетите ще се за двете страни: паундът и еврото ще претърпят известно поевтиняване – Великобритания е втората икономика в ЕС (след Германия по размер на БВП, равняващ се на сбора от БВП на 19-те най-слабо развити страни). Редица услуги, които Великобритания изнася за страните от ЕС ще бъдат обмитени (ако все пак се стигне до твърд Брекзит), което важи и за германските автомобили, внасяни на Острова. Освен това Германия ще загуби основния си съмишленик в ЕП по въпросите на икономическата политика, което ще даде преднина на по-консервативната линия, подкрепяна от Франция.
ЕС и по-специално Германия, иска сделка с Великобритания. И все пак Берлин е изправен пред засилване на вътрешните напрежения в Блока, които правят компромиса труден, като например една неспокойна Италия, чието коалиционно правителство включва десни популисти, които презират ЕС и еврото.
Ако въпреки всичко Джонсън изведе Великобритания от ЕС без споразумение, да не разчита на топло посрещане от останалия свят.
